"И толкова си в мене — че се плаша и искам да изчезна! Да се скрия! Но ти си цяла в стъклената чаша на мойте часове… И аз те пия! Във въздуха си, в градските дървета! В тромпета на казиното—по-стройна от бронзовите звуци на тромпета — ти цяла си в нощта ми неспокойна! Because you are too good to be true..."