Любовта и верността са смятани за избор, плод на морал или социални норми. Но какво, ако биологията също играе роля? През последните десетилетия учени откриха, че моногамията не е само въпрос на сърце – тя може да бъде "записана" в гените. Един конкретен ген, наречен AVPR1A, се оказва ключов за формирането на дълготрайни емоционални връзки при животни и хора.
Генетичният ключ към верността
През 90-те години изследователи от Университета Емори проведоха революционен експеримент с прерийната полевка (Microtus ochrogaster) – гризачи, известни с моногамния си начин на живот. Докато техните близки роднини, планинските полевки, са полигамни, прерийните образуват доживотни двойки, споделят грижа за малките и дори изпитват "пристрастяване" към партньора си. Когато учените анализират генома им, откриват, че разликата се крие в активността на гена AVPR1A, който контролира рецепторите за вазопресин – хормон, свързан със социалното поведение и привързаността. При моногамните полевки този ген е свързан с по-голяма плътност на рецепторите в зоните на мозъка, отговорни за наградата и емоциите (вентрален палидум). А какво се случва при хората? Човешката версия на AVPR1A също влияе на поведението. Проучване на Каролинския институт в Швеция установява, че мъже с определена вариация на този ген са с по-ниска склонност да сключат брак, по-чести разводи и по-слаба удовлетвореност от връзките. В друг експеримент участници с тази генетична характеристика показвали по-малко активност в мозъчни зони, свързани с емпатията, когато гледали снимки на партньора си. Обаче биологията не е съдба. "Генът на моногамията" не определя автоматично поведението, а по-скоро взаимодействието с околната среда. Например, деца, израснали в стабилни семейства, демонстрират по-силна експресия на AVPR1A, дори и да имат "рисковия" фактор.
Природа срещу култура: Битката за любовта
Съвременната наука отхвърля дихотомията "генетика или свободна воля". Моногамията е сложен танц между: Биологични фактори: Освен AVPR1A, други гени като OXTR (рецептор за окситоцин, "хормона на обгрижването") също влияят на доверието и близостта. Неврологични механизми: Стимулацията на мозъчни пътеки, свързани с удоволствието, кара връзката да се "усеща" като награда. Социални влияния: Културните норми и личният опит оформят как изразяваме привързаност. Както казва д-р Хелен Фишър, антроположка и автор на книги за любовта: "Моногамията не е универсална, но тенденцията към дългосрочни връзки е вградена в нашата еволюция. Гените ни правят възможна любовта, но не я гарантират." Епигенетиката може да "включва" или "изключва" гени като AVPR1A. Стресът, хранителните навици и дори медитацията влияят на този процес. При бонобото (близък роднина на шимпанзето), моногамията почти не съществува, което подчертава ролята на еволюционния контекст. В някои култури, като Мосо в Китай, моногамията е рядкост, което показва колко гъвкава е човешката природа. Откритието на "гена на моногамията" не опростява любовта до молекули. То я прави още по-магическа – смесица от древни биологични механизми и съзнателен избор. Както полевите ни учат, верността е едновременно инстинкт и решение. И докато AVPR1A може да ни предразполага към привързаност, истинската магия се крие в това как превръщаме тази предразположеност в действие.
Интересни факти
Любовта като наука и изкуство
| 0 | 0 |
