Случвало ли ви се е да действате непонятно? Да правите неща, които на практика са нелогични, да реагирате като друг човек без дори да го осъзнавате. Съществуват ситуации, когато напълно изключваме съзнанието си. Тяло има, но дух никакъв. Идеално влизаме в ролята на животни, на създания с празен поглед, на овце. Замислете се, смешно е.
Стадото опитомени животни обикновено се движи заедно и следва един водач. И в нашето човешко ежедневие може да забележим подобна прилика. Добре познат пример е пресичането на червено, което сигурна съм, много от нас поне веднъж в живота си са правили. Човекът до нас или нека го наречем "водачът", сякаш нарочно решава да поеме риска и да премине, когато не трябва, а ние, водени от стадния си инстинкт, решаваме да го последваме. Щом той е преминал, значи и ние ще можем, светва лампичката за идеи. И го правим със забележителна увереност, сякаш нашият водач управлява цялото пътно движение. Всъщност няма грам смисъл, но по някакъв странен начин се чувстваме доволни от факта, че сме надхитрили "завалиите", останали да чакат за зелено.
Обяснението се опитват да намерят редица учени. Едни от тях са изследователите от университета в Лийдс, чиито експерименти отговарят на доста важни въпроси. Те молят участниците в проучването да вървят из града самостоятелно, без да разговарят по между си. Всеки сам трябва да избере своята посока. На няколко човека обаче, забележимо за всички, са дадени точни инструкции, които водят до определено място. Резултатите сочат, че цели 95 % от участниците несъзнателно започват да крачат след "информираните граждани". Те нямат конкретно обяснение затова, просто решават да ги следват без да знаят накъде ще ги отведат. Като истинско стадо. Според професор Крауз тези резултати имат пряка връзка с групирането при животните. Хората действат точно като тях. "Интересното в това проучване е, че хората тръгнаха след информираните непознати без някога да са разговаряли с тях. Това не винаги е правилен подход, особено ако става въпрос за евакуиране, защото тълпата може да избере грешния водач и да се стигне до опасни ситуации.", разказва професорът. В моменти на несигурност човекът търси спасение там, където го търсят и останалите. Наличието на страх допълнително подтиква индивида да копира, което го превръща в едно истинско ме-е-кащо създание. Точно, когато е нужна най-много разумна мисъл, човекът-овца предпочита да се остави на чуждите решения. Доста глупаво от овче страна.
За да излезем от магическия животински кръг, е нужна разумна мисъл, в онези моменти, когато ни се приисква да се държим като останалите. Това е вроден навик. Но понякога може да бъде опасен. Александър Чейс беше казал: "Хората, точно като овцете, следват своя водач. Често обаче в грешната посока."
| 23 | 0 |
