За любовта нямало граници, твърдят хората и на всички ни се иска да вярваме във всемогъщата й сила, но когато всяка вечер си лягаме сами и заспиваме, без да видим лицето на любимия на съседната възглавница, няма как да не си задаваме въпроса дали тази връзка всъщност има бъдеще.
Той е в друг град, в друга държава или дори на друг континент, но въпреки това в сърцето ни. Любов, благодарение на технологиите. Чуваме се по телефона, гледаме се на камерата по скайп, изпращаме си мейли, постваме си песни във фейсбук и се обичаме, но докога?
Любовта от разстояние боли сигурно дори повече от несподелената. Чувствата са взаимни, но не могат да бъдат изконсумирани. Ежедневието преминава във вечно чакане. Да минат два месеца, докато единият от двамата се завърне, после още шест месеца до следващия път, чакаме още две години, докато евентуално ще можем да сме заедно постоянно, и някъде по време на цялото чакане някои двойки забравят какво всъщност очакват.
Мария има 3 годишна връзка и споделя, че през първата година се е налагало с гаджето й да живеят в различни градове, заради работата на двамата. "Така поддържахме страстта и тръпката по-силни, но е имало и моменти, в които разстоянието определено пречеше на отношенията ни. Когато не си до любимия човек, макар той да ти разказва, никога не можеш да бъдеш сигурен как протича ежедневието му. Това поражда несигурност и ревност, което води до скандали и честа употреба на бутона с червената слушалка на телефона".
Все пак двамата са преминали успешно през този период и днес Мария е доволна и определено вярва, че всеки един самотен момент по онова време напълно си е заслужавал.
Често обаче не се случва така, а равносметката е загубено време, младост и горчиви емоции, които няма как да върнем назад.
Понякога толкова силно бленуваме да сме до човека, който обичаме, че фантазията ни е способна да превърта милиарди пъти момента, в който това ще се случи. А накрая, когато това се случи, често оставаме разочаровани.
Ако още със започването на една връзка, е ясно, че тя ще бъде само от разстояние, трябва да сме реалисти и да осъзнаем, че няколко стотин или хиляди километра може да не доведат до щастлив край.
Смятаме, че сме говорили за всичко, опознали сме се до болка в безумно дългите разговори по телефона. Но все още не са се родили гениални мозъци, които да заменят живия контакт между двама души, а и слава богу.
Не са малко и случаите, в които, иначе кълнящи се в любов двойки, се разделят именно, когато разстоянието вече не е пречка. Това е моментът на истината, в който осъзнаваме всъщност какъв човек стои до нас. Всеки ден. По-мъдрите хора казват, че не е трудно да се влюбиш, трудно е да си паснеш с някого.
Когато той е далеч няма как да ни вижда разрошени и подути всяка сутрин, да търпи половин часовите разговори с приятелка по телефона или вкиснатото ни настроение, засилващо се особено много един път в месеца. Няма нужда да се среща с приятелите и родителите ни или да слуша постоянно за проблемите в офиса. Няма го и в някои от най-щастливите моменти – на рождения ни ден, на неговия рожден ден, на годишнината ни.
Любовта обаче не е пощадила никого и нахлува в живота ни, въпреки всичко. Не се интересува нито от времето, нито от разстоянието. Ако те ѝ попречат обаче, тя просто си тръгва. Затова единственото, което можем да направим е да намерим начин да заличим разстоянието, което ни дели.
Защото да обичаш и да споделяш тази любов, не е достатъчно да се влюбиш в някого, трябва да се влюбиш в целият му свят, във всеки скучен детайл от ежедневието му и да си готов да го споделяш. Наистина. Постоянно. И не от разстояние.
| 66 | 3 |
