Известният български комик Георги Парцалев имал таен дневник, който съдържал негови записки, водени в продължение на години. Сензационното разкритие направи популярният журналист Георги Тошев, автор на биографията на Парцалев, озаглавена "Георги Парцалев: Хамлет от град Левски”. Според Тошев, дневникът му бил предоставен от човек, който го закупил на битака за скромната сума от 79 лева. Журналистът получил дневника преди около година и включил извадки от него в книгата си.
Интересното е, че нито Георги Тошев, нито редакторите на биографията са се опитали да проверят автентичността на дневника. Въпреки това, малко преди 100-годишнината от рождението на Парцалев (16 юни), новото и допълнено издание на биографията му съдържа извадки от предполагаемия дневник. Забележително е, че в книгата не са приложени фотокопия от страниците на дневника, за да могат читателите да видят оригиналния почерк на Парцалев.
Дневникът съдържа записи, които използват модерен език и конструкции, характерни за последните години, а не за периода, в който Парцалев е живял. Например, думите "енергия" и "харизматичен" са използвани в контексти, които не са типични за 50-те години. Освен това, в дневника се споменава за "градски локации", термин, който става популярен много по-късно.
Едно от най-странните твърдения в дневника е, че през юли 1958 г. Парцалев пише за колеги, които са "съсредоточени, все едно ще излитат в космоса". Това е особено странно, като се има предвид, че първият изкуствен спътник е изстрелян само половин година по-рано, а първият космонавт Юрий Гагарин полита чак през 1961 г.
Друг пример е историята за Татяна Лолова, която през 1956 г. подарила на Парцалев "тестер от списание". Това е особено невероятно, тъй като концепцията за тестери в списанията започва да се развива в западните страни едва през 80-те години и не е била позната в социалистическа България.
Най-фрапантният случай е на страница 248, където Парцалев пише, че е прочел отново романа на Булгаков "Майстора и Маргарита" през 1956 г. Това е невъзможно, тъй като романът е публикуван официално в СССР едва през 1966 г., а в България през 1968 г.
Тези и други подобни несъответствия карат мнозина да се съмняват в автентичността на дневника. Ако Георги Тошев е убеден, че документът е истински, той трябва да публикува оригинала и да посочи човека, който му го е предоставил. Докато това не стане, съмненията за фалшификация остават.
| 2 | 0 |
