Войната става женска работа

Денят е 11 февруари. Американската телевизионна журналистка на CBS Лара Логан предава на живо в продължение на часове празненствата на площад "Тахтир" в Кайро по случай оставката на президента Хосни Мубарак. С Логан са продуцентът Макс Макклелън, операторът Ричард Бътлър, египетски преводач и охранител.

Докато операторът сменя батериите на камерата си, преводачът чува, че някой от тълпата предлага панталоните на Лара да бъдат свалени. В този момент преводачът осъзнава какво ще последва, но е вече твърде късно.

Тълпа от 200-300 мъже се нахвърля върху Логан, изтръгват я от екипа й и разкъсват дрехите й. Следва брутално и масово изнасилване.

"Не вярвах, че ще оживея. Мислех не само, че ще умра, но и че смъртта ми ще бъде дълга и мъчителна”, казва Логан, която прекарва една седмица в болница след като група жени и войници успяват да я освободят от нападателите й.

"Изнасилване дебне всяка журналистка, която следи конфликтите в горещи точки на света", написа в. "Дейли телеграф” тогава. Такова заглавие би стреснало всяка една от нас. Но те не се плашат и го доказват и в момента.

Когато в Google напишеш "Либия" и "журналист" заедно, излизат повече от 150 хиляди резултата (само на български) кое от кое с по-стресиращи и шокиращи заглавия за отвлечени, арестувани, нападнати, изчезнали, изнасилени, загинали, екзекутирани и убити журналисти. От всякаква националност. От всякакви медии. Мъже и жени – журналистите от мястото на събитието, които често плащат за репортажите си, с цената на собствения си живот.

И докато всички си задават въпроса "Кадафи, къде си?" и смятат, че войната е "мъжка работа", в Либия има жени, които са готови да умрат, за да намерят отговорите на въпросите, които цял свят задава.

Те са там, в епицентъра на събитията - дами от световните телевизии, които не се спират пред нищо в името на професията и свободата на словото.

Изоставили семействата и близките си, голяма част от журналистите, които предават на живо от Либия за края на режима на Кадафи, са жени.

Репортерите на трите най-големи телевизии, предаващи от Зеления площад в Триполи, са само жени - Алекс Кроуфорд от Sky, Зейна Кодр от AJE и Сара Сайндър от CNN.

Репортерите, отразяващи сраженията също са жени- Сорая Нелсън от NPR, отново Сара Сайднър и Миси Раян от Ройтерс.

Много са дамите и зад кадър. Със Сара Сайднър е продуцентът Раджа Разек. Тя съдействаше за отразяването на голяма част от арабската пролет. Продуцентката Джамана Караче бе в Либия от 16 юли и беше блокирана заедно с Матю Чанс в хотел "Риксос", контролиран от правителствените сили.

И ветеранът продуцент Ингрид Форманек, пристигнала с Аруа Деймън, която работи в района на летището в Триполи. Фотожурналистката Мери Роджърс пък доскоро беше прикрепена към бунтовниците заедно с репортера Бен Уийдман.

"Това са силите на Кадафи", съобщи кореспондентката на CNN Сара Сайднър по повод падането на диктатора, преди бунтовниците да я повлекат в паническото си бягство, след като повилняха из резиденцията на полковника и избягаха.

Зейна Кодр също не се смути от стрелбата, примесена с аплодисменти от радост и предаде за Ал Джазира от Зеления площад, че "Триполи сега е в ръцете на опозицията", след което също грубо бе избутана от бунтовническите войници.

Лурдес Гарсия Наваро от Триполи и Сорая Нелсън от Бенгази бяха специалните пратеници за телевизия NPR, а междувременно над 30 журналисти, в продължение на 5 дни бяха държани в плен в хотел "Риксос", като снабдяването с храна, питейна вода и електричество е ставало с прекъсване. Заради боевете, хората стояли по коридорите, защото в стаите долитали куршуми.

"Никой не е напускал хотела днес ", съобщи Миси Райън, кореспондентът на Ройтерс. "Всички ние искаме да отидем в центъра, за да докладваме за това, което се случва, но не е безопасно. Снайперисти са разположени извън хотела", добавя тя.

Заглавия като "Войната става женска работа" или "Жените водят в отразяването на войната" превзеха медиите и жертвоготовността на дамите не остана незабелязана.

Не, че това е важно за тях, те не го правят заради това. Те го правят, защото това е тяхното призвание.

Четири десетилетия управление на Муамар Кадафи свършиха внезапно, а след него останаха надежди, заплахи, много трупове, нерешени въпроси, петрол и жени, които да ни разкажат за всичко това.

Ако в момента въздъхвате и се чудите какво кара тези жени да изоставят семействата и спокойния си живот, то това със сигурност не са заплатите им. Ние не знаем колко пари взимат те, за да са в кадър, тогава, когато това е почти невъзможно. Облечени в бронежилетки, с профучаващи край тях куршуми, заобиколени от кръв и трупове. Понякога брутално пребивани и изнасилвани, и държани в плен със седмици. Със сигурност няма сума обаче, която да е достатъчно висока за готовността да рискуваш живота си.

Никой не се смили над тях, защото са жени. Те не искат това, защото когато става дума за смелост, полът няма значение. И те ни го доказват всеки ден от екрана. Директно от мястото на събитието.