Този квартал, в който аз съм родена, за мнозина навярно е скучен. Но никога не съм губила интерес да живея в него. Може би ме разведрява количеството адреналин, което се отделя, докато се прибирам. Не, не карам с висока скорост, нито пък ползвам парапланер за целта. Достатъчни са ми тъмните пътечки, глутниците кучета, пияните клошари. Пулсът ми се ускорява, вратът ми се схваща да се оглеждам параноично. Няма страшно. Всичко ще бъде наред. Хипотетично.
Десетки хора се излагат на опасност ежедневно. В държава, която не знае как да се грижи за гражданите си, страхът изглежда нормално състояние. Всеки ден излизам. И се прибирам. Да не е по тъмно, може да си нося камък в джоба, или пък нервно-паралитичен спрей. Телефонът - подръка. Или направо говоря с някого, за кураж.
Наричат шеговито "Овча купел" (О.К.) "Ориндж каунти – кварталът на богатите". Жилищните комплекси с красиви имена като"Люлин", "Дружба", "Надежда" и "Младост" пък отдавна са заклеймени като гета. Това е погрешно твърдение, тъй като гетото е "място, където хора от дадена расова или етническа група живеят насилствено или доброволно"*. А доколкото знам в крайните софийски квартали хората далеч не се обединяват по малцинствен признак.
Те се обединяват от шанса да са се родили там. Или от житейския път. Той не им позволява да отидат другаде. Както и от народопсихологията, която ги ограничава да направят нещо по въпроса. Тези хора могат да се оплакват как в квартала им е мръсно, градският транспорт е нередовен, пътуват един час до работа и прочие. Не могат само едно нещо. Да променят живота си.
София расте, но не старее. Разраства се главоломно, в нея идват още и още хора. Първо за малко. После за повече. Накрая си намират евтина квартира в някое гето и започват с оплакванията. Не могат да се интегрират. А градът ги е приел, но си има свои правила. Който не ги е научил своевременно, се чувства прецакан.
Да живееш в града, това е изкуство. Не, по-скоро е риалити. Нещо като "Сървайвър", но преди това не минаваш подробен инструктаж. А наградата ти е самото оцеляване. Ще се окажеш победител, само ако си физически силен. Така повелява законът на "София джунгла". Там "дивото зове" **.
Според умните книги, гетата са с висока концентрация на престъпления, като убийства, грабежи, наркотрафик, рекет, проституция. Аз ще си позволя да не се съглася с направеното обобщение. Особено с оглед на престъпленията в Борисовата градина и жриците на любовта в района на "Лъвов мост", който според кадастъра влиза в централните части на града. С две думи, София е едно голямо гето. Трябва да имаш лимузина с шофьор, който да те закара до частен имот в полите на Витоша, където те пазят двуметров дувар, камери и въоръжена охрана, за да се чувстваш в безопасност. Да не говорим, че ако си такъв човек, ще те е страх дори в съня ти.
Не съществуват типажи, защото всеки човек е различен. И все пак. Той живее в панелка, кара SLK-а. Въпрос на приоритети. Пазарува си от "Nike Ghetto Store”, но се обижда, когато някой му каже, че живее в гето. Вечеря "на ресторант", защото в радиус от 5 км около дома му има само кръчми. Знам, че България е страна на абсурдите, но не намирам обяснение за живота на този индивид.
Панелките са основна характеристика на гетата. Друг тип строителство по време на тоталитарния режим и без това е нямало. С труд и пот на чело комунистите са градили нашето гето-бъдеще, а резултатът е налице: обликът на целия град е един и същ. Остъклени балкони, различни по цвят изолации, чадъри или проснато пране, влажни входове и тъмни коридори. Това е нашето панелно царство. Едва ли бихме могли да живеем другаде. В центъра и вилните зони например. Места-мечта. Твърде високи цени, ограничен капацитет. Ако всички обитатели на крайните квартали заживеят в "Бояна", може би и там ще се заформи гето. Просто при население с гъстота 930 човека на квадратен километър***, нещата излизат извън контрол.
За много хора домът вече е само място с легло и евентуално телевизор. Да има къде да спят. Пренебрегва се значението на общността. Вече никой не познават съседите си, камо ли някой от отсрещния блок. Живеят в анонимност. А това е основната предпоставка за наличието на престъпност. Не малцинствата и не наркоманите. Последните по презумпция се смята, че населяват именно тези крайни райони на големия град. Пушат марихуана и мразят "куките". А къде живеят белите носове от столичните клубове? Богаташи, които смъркат кокаин по лъскави тоалетни, но не са причислявани към наркоманите. Може би заради скъпата кола, която ще подкарат без да им мигне окото. Надрусани.
Стереотипите са завзели повечето квартали на София и явно така и ще си остане. В "Младост" има известни със своето негостоприемство райони. В "Дружба" режат уши. "Люлин" пък е събирателно за всички пропаднали, неграмотни и неуспели хора в тази държава. И когато някой го осени идея да промени нещо, ще се намери друг, който да го върне на земята : "А, бе, мани ги тия, наркомани /клошари / просяци /проститутки. На тях и така им е добре."
Притиснати от обстоятелствата, хората просто намират начин за оцеляване. Това не е обвързано с етническа или религиозна принадлежност. И докато някой не кастрира кучетата и не осигури осветление на път за вкъщи, "аз ще бъда гангстер, разбираш ли, нема да съм хамстер"****. За да оцелея.
*Wikipedia, и още: "Думата "гето" произлиза от Венецианското гето "Gettore" където в близост до една леярна (ghèto, от getto = леене, отливане), чрез декрет от 29 март 1516 година във Венецианската република са били заставени да живеят евреите."
** Димна завеса - "София джунгла"
*** данни от 2010 г., НСИ
**** Ъпсурт - "Гангстери"
| 7 | 0 |
