Сряда вечер е, вечерта за мачове от Шампионската лига и, логично, след работа в главата ми кънти "мач и бира”. Звъня на един приятел, който наскоро си купи супер готиния телевизор и го карам да гледаме Тотнъм - Милан у тях. Той прегръща идеята, само че преди това бил обещал на един друг приятел да отиде на представянето на някакъв видеоклип на някаква старозагорска банда в заведение в центъра на София (бел. авт. не е старозагорска бандата, само един от членовете ѝ).
Няколко минути и няколко телефонни разговора по-късно е решено - първо R Adio C Afe, да видим тази група и после пред плазмата с бирата и мача.
19:30. Имам 30 минути до началото на промото и тичам от центъра към Младост, за да хапна и да се преоблека. И обратно към центъра. Разбира се, закъснях с 45 минути. Влизам в заведението, което е приятно пълно и ме посрещат с "Изпусна го!” - "Кое бе?”, питам аз и бивам осведомен, че съм изпуснал въпросното представяне на въпросния видеоклип на въпросната банда, която също така разбирам, че се казва AfterTaste. "Послевкус”. Хм. Ммм.
Докато си съблека якето и си поръчам бира, едно девойче се пъне на микрофона и обяснява, че сега ще пее песента "Сам”, след това още няколко парчета - кавъри. Викам си "добре” и се настанявам до бара, където са хората от компанията. Почва песничката "Сам”, заслушвам се и съм доста приятно изненадан, даже ми харесва. Китаристчето оплете един-два акорда, но предвид, че е тясно, задимено, топло и пълно с човеци, няма проблеми.
"Сам” свърши, а това с кавърите се оказа шегичка и групата продължи с авторски парчета, междувременно видях един приятел и отидох да го поздравя. Заговорихме се, за футбол разбира се, и набързо обсъдихме всички мачове и събития от последната седмица, през което време от около 5-6 минути в главата ми постоянно кънти гласчето на вокалистката - много приятно гласче, което, както споделих със събеседника ми, е най-доброто нещо от групата до момента.
Мачовете бяха обсъдени и аз се връщам на мястото си до бара, където ме чака нова бира. В същото време свърши поредната песен и групата реши да зарадва феновете като изпълни за втори път това парче, което аз бях пропуснал, за чието видео бе цялата дандания. Запяват песничката, а аз се усещам как потропвам с пръсти по бара и отмервам ритмично с краче по пода.
"Хей! Остави ме, аз ще пея!” - кулминацията на песента, която бе подсилена от бурния хор девойчета, които представляваха компанията на съседната маса. Още едно изпълнение на песента, която някой ми подшушна, че се казва "Тя”, и AfterTaste казват "Чао!” на аудиторията. Аз съм доволен групичката беше свежа, мачът предстои...
Събуждам се в четвъртък сутринта и отивам на работа, където се сещам, че снощи съм слушал една група, в едно тесничко заведение и една песен, която беше много свежа. И така вече цяла сутрин въртя "Тя” и "Сам” на AfterTaste и се радвам като дете на бенгалски огън. Разрових се в нета, намерих сайта на групата, видях и едно тяхно интервю по случай точно този нов клип и ми стана едно хубаво.
AfterTaste са готини. Едни наивни хлапета, които се радват на музиката и тя им се радва. Точно тази детска наивност така ме тъпче с щастие, че не е истина. Толкова е трудно да се прави музика в България и то точно такъв тип музика, който оставя в съзнанието ти един сладко-горчив "послевкус”, който те кара да се чувстваш жив. Банди като AfterTaste са достойни за аплодисменти. Желанието на едни млади хора да се забавляват и да забавляват хората около тях води до едно невероятно приключение. Радвам се, че по най-случайния начин, за една вечер станах част от приключението на Хриси, Иво, Ицо и Ангел.
На 15 март в бар Coda в София групата ще свири на живо и лично аз ще се завъртя натам, за да ги чуя. Пак.
| 5 | 0 |
