Защо сме толкова впечатлени от снимките на американеца Майкъл Ийстман? Той е един от стотиците нюйоркски ловци на образи и емоции, но неговите изложби по цял свят и кадри, плачещи или усмихващи се от кориците на New York Times, Los Angeles Times, Life Magazine, Chicago Tribune, Time Magazine някак е трудно да бъдат забравени. Те говорят без думи. Само с цветове, форми и лицата, които липсват.
Havana 2010 е рожба на четвъртото пътуване на Ийстман до кубинската столица, която за пръв път посещава през 1990 година. От тогава до сега се връща там през няколко години, за да изследва как времето променя не само хората, но и сградите, в които сякаш са складирани душите на няколко епохи. Така вижда той Куба с нейната буйна кръв, скръб, радост и застинали във времето интериори.
"Снимките му са толкова органични, сякаш някой или е бил там преди минута, или всеки момент ще влезе", чува за себе си фотографът и това още повече го вдъхновява да заснема живия живот в най-тъжните и същевременно най-цветните кътчета на Хавана. Майкъл не използва дигитален фотоапарат, всичко заснема на лента, защото най-важното в неговата работа е цветовете да са точно такива, каквито са. Истински.
Последната му серия от фотографии директно ни запраща в едни различни и отдавна отминали за Куба времена, когато аристократизмът е бил жив. Поетиката се е материализирана в пищни къщи, огромни пиана, на които се е свирело ден и нощ, безспирно, а жените са обличали най-новите си рокли всеки път щом са покажели копринените си кожи навън.
Може да ви стане малко тъжно, или пък да ви се прииска меланхолично да затанцувате на нещо на Buena Vista Social Club. Просто се оставете на снимките и те ще ви заговорят...
1 | 0 |