Julia Fullerton-Batten е родена в Бремен, Германия. Прекарала е детството си в родината и в САЩ, но от 1986 година живее в Англия. И снима. Хора, съдби. Печелила е над 50 награди за фотография и сега ни предстои да разберем защо.
Фотографиите ѝ лъхат на нереалност, въпреки че показват напълно земни сюжети. Толкова приземени дори, че мнозина не биха сметнали за достойно да ги включат в изкуството си. Някои моменти, на които Julia Fullerton-Batten отдава почит чрез обектива си, са съвсем обикновени и ежедневни. Други са твърде интимни - от онези, които карат хора като Фройд да философстват. Останалите предпочитат да замълчат.
Първоначално бяхме привлечени от тазгодишния проект на талантливата дама - "Майки и дъщери". След това обаче потънахме по-дълбоко в творчеството ѝ. Впечатлиха ни още няколко фотографски серии на Julia Fullerton-Batten и решихме да ги споделим с вас. Можете да ги разгледате в нашата галерия. Да изпитате собствените си чувства, да се вслушате в собствените си мисли. А тук ще представим накратко идеите, които самата авторка е вложила в тях.
Майки и дъщери
"Там рисувам сложната и понякога предизвикателна връзка между една майка и нейната дъщеря. Проектът илюстрира моите отношения и тези на сестрите ми с нашата майка, дори нейните собствени отношения с майка ѝ. Реших да работя с истински майки и дъщери, в истинската среда, в която живеят. Наложи се само умерено да ги напътствам, за да покажа същността на емоционалната им връзка. С отлитането на времето, тя значително се променя.
Бебето на ръце напълно зависи от майка си, но в края на възрастовата скала, майката често става зависима от дъщеря си, за да задоволи емоционалните си нужди." Интересно е да отбележим, че самата Julia Fullerton-Batten има само двама сина.
Неловко
"Тук избрах да покажа социалните ограничения и притесненията, които момичетата изпитват в отношенията си с противоположния пол. Отново помолих моделите си да покажат неутрално изражение на лицето със статична позиция на тялото и минимално количества жестове. Чрез местата, мрачните цветове и умелите техники за осветление, които използвах, успях да увелича напрежението между двата пола, в някои случаи и между представители на един и същ пол, до максимум. Опитах се да подчертаята липсата на комуникация между момчетата и момичетата. Те са наясно с вътрешната си сексуалност, но все още нямат емоционалната зрялост, нито социалните умения, за да знаят как да се справят с хормоналните си импулси."
Тийнейджърски истории
"Те разказват за момичетата в пубертета. Постоянните им мисли как изглеждат, смяната в настроенията, несигурността и ранимостта. Как изживяват промени в тялото, психологията, емоционалната си и социална идентичност. Момичетата в пубертета често мечтаят, обитават въображаемия си свят. А той им изглежда по-голям и по-истински от скучната градска среда. В този свят на фантазиите момичетата чувстват, че имат повече сила, отколкото в ежедневния си живот."
В серията "По средата" Julia Fullerton-Batten продължава разказа си за преживяванията на едно момиче по време на прехода от детство към женственост. Стадият е по-напреднал, но "летящите" фотографии целят още веднъж да подчертаят, че тийнейджърката е сама със своята метаморфоза.
Училищна пиеса
"Тук разглеждам груповите взаимоотношения на момичетата в тийнейджърска възраст. Също така съм направила контраст между поведенческите различия между момичетата от различни културни групи. Западните са по-хаотични, проявяват своеволия, например да късат книги или да се подиграват - това съм го показала в сцената, в която момиче с менструация изглежда унизено от вторачените погледи на съученичките си. Азиатките са по-дисциплинирани и винаги правят едно и също. Намалила съм значението на индивида до минимум, обличайки всяка група в идентични училищни униформи и слагайки еднакви перуки на главите им."
Авторката на всичко това твърди, че е установила как подсъзнателно и ненарочно е вплела собствените си спомени в тийнейджърските серии. Дали и ние ще познаем части от собствените си преживявания в изкуството ѝ?
| 14 | 0 |
