Къщата в Търговище, която се превърна в световна сензация

Къщата е хубава! Всяка къща, която Възложителят си харесва е хубава. Добре е, че колегата Кътов е попаднал на Възложител, който не се борил да докаже че е "по-умен" от архитекта си, което е драмата (или трагедията) на съвременната архитектурна практика. Пожелавам на всеки български архитект поне веднъж в живота си да попадне на умен и уважителен към професията ни Възложител (собственик). Би било добре, ако акцентът върху красотата следва една по-щадяща линия, следваща глобалните усилия за намаляване на енергопотреблението във всичките му възможни аспекти. Съвременната архитектура и изявяващите се там водещи имена са длъжници на тази тенденция и много силно изостават от нея. Вероятно в една друга епоха нещата ще тръгнат в тази посока, но днес това просто не се случва. То е като "кариерното" развитие в живота - може да си много способен и образован, но понеже си млад трябва да се подчиняваш на по-възрастния си началник. Не можеш да "прескочиш" определен задължителен етап. И в архитектурата нещата следват подобна аналогия (по-скоро за съжаление). За да се схване мисионерската роля на архитекта в "естетическото дисциплиниране" на обществото, не могат да се "прескочат" етапи в архитектурното развитие. Поради тази причина "къщата” е хубава, защото, макар и с повече от 30-40 години закъснение идва за да "запълни" липсващото звено от този закъснял процес на "дисциплиниране". „По-добре късно отколкото никога!” Що се отнася до уюта, той е особено индивидуално усещане. Арх. Кътов е бил изправен пред сериозно предизвикателство именно с уюта. Относително огромна застроена площ, относително много остъклена фасадна площ. Има и „по-отворени” концептуални проекти в архитектурната история – стъкления дом във Фернсуорт на арх.Филип Джонсън (но там размерите са скромни – американците нямат нашите възможности). В проекта прозира една идея „японско” влияние (няма лошо), но с по-различен мащаб. Доколко е успял, това времето ще покаже. Има стари къщи в Жеравна, Боженци, Катунище, Медвен, Ичера, Лещен, Ковачевица и др., които на места с височина на стаите 190см придават това чувство на уют и не можеш да усетиш магията му откъде идва, при положение, че авторът им не е жив за да ни обясни идеята си. В реализациите си архитектът винаги е заложник на желанията на клиента си, а те понякога са противоречиви до несъвместимост. Архитектът е жив човек и като такъв страда от същите слабости от които страдат и нормалните хора. Каквото и да си мислим за къщата, авторът заслужава признанието, че с проекта си прави от страната ни и от Търговище една възможна туристическа дестинация в която освен „грозни” панелки има и стойностни неща.