Още от малки ни учат на златното правило, че за да получиш нещо, винаги трябва да си готов да дадеш в замяна. С възрастта започваме все повече да разбираме как е устроен светът и колко огромно значение имат парите в него. Те са горивото, което движи заобикалящата ни среда, а да си представим реалността без тях, звучи по-скоро като мираж, отколкото като разумна мисъл.
За една жена обаче парите съвсем не са средството, което ние познаваме. Хайдемари Швермер е на "парична диета", и то от цели 16 години. Режимът ѝ на живот изключва употребата на каквито и да било финикийски банкноти, и макар тази идея да ни звучи нереално, тя съвсем убедително разказва как постига утопичната си мисия.
В историята на Хайдемари няма да срещнем нищо непознато. Жена на средна възраст, която отглежда сама двете си деца в Дортмунд, а по професия е прогимназиална учителка. През 1994 година основава сдружението "Дай и вземи", водена от идеята непознати хора да споделят общи услуги и предмети, без употребата на каквито и да е било пари. Всеки помага на другия с уменията или вещите, които има, което от своя страна води и до много последователи.
По това време тя често наблюдава многобройните бездомници, които обитават града ѝ и започва да се замисля как толкова много хора, включително и млади такива, успяват да живеят на улицата. "От взаимна помощ", сигурна е тя.
Вдъхновена от бедния им живот, Хайдемари се впуска в свой собствен личен експеримент. Първоначално решава винаги, когато си купи нещо, тя да дари друг предмет на фондацията. Мотивирана да следва идеята си, тя се отказва от здравната си осигуровка, а с времето започва да дарява и всичките си предмети. В "Дай и вземи" тогава участват много хора, които също искат да намалят употребата на парите в живота си. Стига се до момент, в който смелата германка се отказва от жилището си и започва да живее в чуждите домове на онези, готови да я приемат.
За справянето с ежедневните си нужди също намира решение. Благодарение на фондацията си, дамата е станала известна в града, в който живее, и хората могат да ѝ имат пълно доверие. Тя посещава домовете на онези, които се чувстват самотни или се нуждаят от грижи, а те в замяна ѝ дават храна и подслон. В обществения транспорт не си купува билети, за прическата ѝ се грижат приятели, а дрехи си набавя от битак, наречен "Треска за размяна", където всеки подарява онова, което не носи. Всичките ѝ материални придобивки могат да бъдат побрани в куфар и раница, с които обикаля навсякъде.
Убедена е, че всичко, което получава срещу услугите, които предлага, е напълно достатъчно, за да бъде много щастлива и да осмисля дните си. Въпреки това тя е социално ангажиран гражданин и макар да не изплаща никакви парични данъци на държавата, тя желае да се отплаща с труд. Изпраща писмо до кмета на Дортмунд, в което му предлага да заплаща граждански данъци, но по своя си начин - чрез труд, но той не е съгласен с предложението.
За живота на Хайдемари Швермер може да бъде разказано ужасно много. Самата тя е написала две книги по темата с идеята да се разпространяват благотворително и да помагат на други хора, които търсят себе си. През 2010 година режисьорката Лин Халворсен и продуцентът Ян Далхов разбират за куриозния ѝ живот и снимат филм за нея, озаглавен "Да живееш без пари" (Living Without Money), чийто трейлър можете да видите тук.
Вдъхновяващата история на тази дама е пример, че всичко е в нашите препълнени ръце. Носим товара на материалното върху плещите си и трупаме, ли трупаме още. Имаме скъпи вещи, но затормозяваме организма си с евтина некачествена храна. Работим повече часове, но нямаме и свободна минутка за близките си хора. Парите обезсмислят живота на голяма част от нас, без изобщо да осъзнаваме как се случва това.
19 | 0 |