Роден е в Бразилия, но вятърът го е отвял към Ню Йорк. Казва се Вик Мюнис и за тези, които не са чували името му, ще кажем, че се е потопил отдавна и плува смело в дълбоките води на визуалните изкуства.
Напуснал е родината си по интересен начин - намесва се в уличен бой и бива прострелян в крака. С паричната компенсация, която получава, Мюнис решава да напусне дома и да се отправи към нюйоркската градска лудница. Действието се развива през 1980г. Започва да се занимава със скулптура, но желанието да извайва го напуска бързо. Предпочита да запечатва моменти. С фотоапарата си. Характерни за работата му са нетипичните хрумвания - създава редица тематични произведения с помощта на нестандартни материали. Захар, шоколадов сироп, отпадъци, диаманти. Творбите му са световноизвестни, защото пресъздават изображения от страниците на фотожурналистиката и историята на изкуството по един невиждан начин.
Последната му самостоятелна изложба в Музея за съвременното изкуство в Рио де Жанейро отчита рекорден брой посещения, като само платната на Пикасо са били видяни от повече хора. Всъщност именно там Вик показва за пръв път своите "Pictures of Garbage Series” - поредица снимки, създадени в Бразилия.
Именно с тези "мръсни" изображения се запознах наскоро. Представени в документалната лента "Waste Land" ("Сметище"). Те са мръсни, защото са част от мащабния тригодишен проект на Мюниз в най-зловонния и забравен от Бога район на Рио - Жарджин Грамашо. Най-голямото сметище в света. Планини от боклук, издигащи се сякаш до небесата. А върху тях - алпинисти, или по-скоро боклукчии. Такива са по професия героите от филма, те събират отпадъци за рециклиране и за съжаление съдбата ги е отвела до мръсния "ад", от който не могат да избягат. И всичко това се случва днес, във времената на непрестанни технологични постижения. Във всяка една секунда обаче, боклукчия от Рио се навежда, за да събере нечий отпадък. Нечии кожени обувки, кофичка от йогурт, самобръсначка, нощница, книга. Да, хората хвърлят и книгите си.
Но боклуците не са важни, боклукчиите са. Героите на Мюнис са като нас - мечтатели, майки и бащи, силни или непосилни да се справят с действителността си. Те го вдъхновяват, той ги опознава и в продължение на една година живее сред тях. По това време ги снима, за да създаде впоследствие съвременните произведения на изкуствтото. Първоначално това са просто снимки, но после биват пресъздадени в нови, по-мащабни размери и то от нечий боклук. Десететажни картини, нарисувани с мръсен и гнусен отпадък.
Вик Мюнис прилича на герой от приказка. Той е като онези, смелите принцове, които мечтаят да променят животи и да помагат на непознати. Идеите му са гениални, а реализацията им, освен вдъхновение, носи и вяра. Не само на онези от сметището, и на хората, недоволни от съдбата си. Вяра за промяна, защото изкуствтото го може. Особено, когато е създадено чрез преплитането на разум и емоции.
| 46 | 0 |
