- Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
- Ами, че да! - отвърна Пипи. - Но не страдам от тях, а си ги харесвам! Довиждане!
Самочувствието на Пипи Дългото Чорапче е непоклатимо, но това не може да се каже за всички жени, които още с появата на първите по-интензивни слънчеви лъчи, придобиват многобройни точки и петънца по лицето си и по други открити части на кожата.
Луничките са характерни за определен фототип жени - с много светъл тен и руси или червеникави коси. Тяхната кожа е особено чувствителна към слънцето и не придобива загар в истинския смисъл на думата. Вместо да се разпредели равномерно по кожата, пигментът меланин се концентрира в отделни точки. Така под въздействие на ултравиолетовите лъчи тенът остава млечно бял, а луничките се увеличават и потъмняват. Смята се, че начинът на разпределение на меланина е генетично заложен и не може да се промени.
За разлика от тъмните петна, луничките не са признак за нарушение в организма, а просто пигментна особеност. Най-често те се появяват през пролетта, потъмняват през лятото, а през зимата почти изчезват. Най-видими са по изложените на слънце изпъкнали части на тялото – скули, нос, рамена. С напредване на възрастта започват да изчезват, тъй като с годините намалява естественото производство на меланин.
Единственият начин да ограничите появата им е да не се излагате на слънце и да защитавате кожата си със специална козметика. Използвайте продукт, който не само има максимален фотозащитен фактор, но и намалява естественото производство на меланин. Това е необходимо, защото няма козметика, която да ви осигури стопроцентова защита от слънцето. Една част от ултравиолетовите лъчи все пак проникват в кожата и предизвикват появата на, макар и по-светли, лунички. Съставките, намаляващи производството на меланин, действат в дълбочина и потискат дразненето на пигментните клетки от слънцето. Такива са например екстрактът от сладник, диоевата и коджиковата киселини.
За да изсветлите вече появилите се лунички можете да използвате продуктите за премахване на пигментни петна. Те съдържат повърхностни киселини, които излющват горните слоеве на епидермиса, където се натрупва меланинът. Имайте предвид обаче, че избелващата козметика се използва само през зимните месеци, защото засилва чувствителността на кожата към ултравиолетовите лъчи.
Ако много държите да се сбогувате с луничките си, по преценка на дерматолог може да се пристъпи и към дермоабразивни методи и ексфолианти, както и към химически пилинг. Криохирургията (замразяване) с течен азот и отстраняването с помощта на лазер обикновено дават доста добри резултати.
Крие ли се опасност зад луничките?
Дори да са непреброимо много, луничките не бива да ни притесняват, тъй като са безвредни и не алармират за здравословни проблеми. Истинската вреда може да дойде от излагането продължително на силно слънце на петънца, които мислим, че са лунички, но може да се окажат белег на сериозно заболяване. При по-възрастни хора, над 60 години, които са стояли по-дълго време на слънце, понякога се появяват пигментни петънца по лицето, силно наподобяващи луничките, но тяхната поява вече е обезпокояващ признак. Това състояние се нарича лентиго малигна и ако не се вземат своевременни мерки, може да прерасне в рак на кожата.
Трябва да сме нащрек и за най-тежката форма на кожен рак - меланома. При около 40-50% от засегнатите това заболяване се развива от бенки. Разликата между луничките и бенките обикновено е видима - бенките са по-големи, по-тъмни, неравномерни на цвят и по форма.
Има и разновидност на рака на кожата, за която са характерни пигментни изменения в жълтеникаво или червено, но понякога се срещат и в кафявите нюанси и тогава силно наподобяват на лунички. За всеки, който не е специалист, ще е изключително трудно по снимка или описание да прецени на какво се дължат петната с по-различна пигментация по кожата му, затова най-сигурно е да се направи консултация с дерматолог, дори и само заради личното ви спокойствие.
| 0 | 0 |
