Епизод 2: Решението
Епизод 3: Женени съквартиранти
Моля онези, чиято първа мисъл е, че 80% от семействата живеят по този начин, да не четат нататък. Или да не коментират впоследствие.
Може би любовта си отива. Може би... някой ден. Но това не се случва с решението да се разделиш с човека до теб. Да, за да се стигне до там, процесите са започнали много по-рано. Най-доброто сравнение, което бих могла да направя, е с ампутация. Хората, които са се простили с крайник твърдят, че дълго след това го усещат все едно си е на мястото.
Да не говорим, че раздялата на думи е лесна. Но физически нещата са доста по-сложни. Започвайки дори от мястото за живеене. Не можеш да изхвърлиш мъжа си на хотел. Всъщност можеш, но в крайна сметка той не е някакъв изверг, който пие и бие през вечер.
ОК, ще живеем заедно, докато се уредиш на друго място.
Ще се повторя – ДА, ЗНАМ колко хора живеят така по принцип. Създават си картина на семейство, спят в отделни спални или в двата края на общата, ако не им достига пространство в дома. Почти не общуват, освен по основни теми, свързани с прехраната и децата. Излизат и се забавляват ВИНАГИ по отделно...
Е, аз не се вписвам в тази масовка. Изключително артистична съм по природа, но не мога да го играя "щастливо семейство", заради нечие удобство. Или още по-зле – ЗА ДА НЕ КАЖАТ ХОРАТА НЕЩО!
А децата никога не бих сложила като причина да стоя лепната за нечий задник. Всъщност децата са причина № 1 в списъка "Защо трябва да се разведа", но това - в следващия епизод.
И така – как се живее под един покрив с някого, с когото вече принципно не желаеш да живееш? Трудно! Всяко движение изправя и теб, и него на нокти. И ако преди това си толерирала безумното чоплене на носа, докато гледа телевизия, или редовното шумно уригване след хранене, това е моментът, в който тези привички започват да ти избождат очите.
Живея с Шрек, Квазимодо, Франкенщайн, Баскервилското куче... и колкото още си намислите мърляви, грозни, груби и недодялани герои. Красивият принц, рицарят на бял кон и трубадурът под балкона бяха ролите за същия този мъж, но преди толкова време, че към днешна дата се питам "Коя чавка ми е пила мозъка тогава?". Защото, мили мои, грозната истина е, че принцовете не се превръщат в жаби след брака. Просто от очите ни излизат вълшебни кристалчета, които ги карат да изглеждат фантастични.
Да живееш в скандали и постоянни разпри е Ад. Но да живееш в напрежение, без тези екстри си е живо мъчение. Защото... ЗА КАКВО, ЗА БОГА, ДА СЕ РАЗВИКАШ?! Нали сте решили, че се разделяте.
Решението – прекарваш оптимално количество време извън дома.
Потърпевши от решението – децата!
Едната вечер ги отглежда единият съквартирант, следващата вечер – другият. Двамата, които до скоро са били обща родителска единица, вече се чувстват свободни да изразяват и налагат личното си мнение. Допреди това винаги са се допитвали до мнението на половинката. И така децата започват да живеят не в имагинерен, а в истински Ад.
Аз не можех да изгоня "милото" от семейната спалня, защото имаше проблеми с кръста. И така, ако исках да не слушам хъркане и други нежни нощни музики, а и да не споделям вече леглото му, трябваше да спя на дивана в хола. Нямам проблем с това. Виж телесните щения, обаче, ме свариха неподготвена. Особено доводът "Всички, които се разделят, продължават да правят секс известно време след това!".
Хм... не съм неграмотна, а четенето ми е страст. Е, никъде не съм срещала подобна аксиома. Моля, ако някой знае нещо подобно, да ми сподели, за да се чувствам виновна. Постфактум.
Равносметката – пера, гладя, готвя и чистя за 4-ма. Разделена съм със съпруга си на думи; той излиза през вечер (преди с топ не можех да го мръдна от къщи); отделям се финансово (доколкото е възможно в такава ситуация)...
Аз ли не схващам, или преди съвсем малко съм разрешила официално на "половинката" да прави всичко, което намери за добре, докато аз продължавам със слугинацията???
Тц! Това не е моят сценарий!
Хайде, моето момче, урок първи по самостоятелност. Глади си ризите!
Резултатът – 2 седмици с изгорена длан. Той. Не аз.
Не се почувствах отмъстена. Всъщност ми беше мъчно за него.
За Бога, аз можех да си сготвя и да си сложа изгладени дрехи! Какво го чакаше него от тук нататък???
...даааа, с годините се бях превърнала в майка. А сега си бях наумила да подложа момчето си на изпитание...
Извод: Решите ли да се разделяте, направете го с гръм и трясък! Драматично! С дрехи през терасата, замеряне с половината кухненска посуда и цялото съседско войнство за сеир. Иначе си е чиста мъка!
Ще ви разказвам различните епизоди от историята си в "Дневникът на една жена в развод". Всяка сряда само в Jenite.bg!
Ако искате да следите отблизо тази рубрика, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 213 | 8 |
