55% са самотните майки в България по данни на Института за изследване на населението и човека при БАН. Съвсем не толкова официална е информацията за самотните бащи – те са около 7%, но все още на територията на страната ни не е проведено представително изследване за точния им брой.
Факт е, че тенденцията за намаления брой сключени граждански бракове в последните години е сред сериозните фактори, влияещи на процента самотни майки. Факт е още, че разводите също са нараснали на брой.
И така – независимо от причината, в даден момент единият родител се оказва "по-отговорен" за децата от другия. И това най-често е майката.
Ако трябва да съдя от собствения си опит, което със сигурност не е най-обективното решение, но пък поне е емпирично доказано, да си самотен родител е личен избор. Признавам, че в това отношение винаги съм била особено авторитарна.
От друга страна, на мъжа ми му беше доста удобно аз да поемам пълната отговорност. Никога не се е месил в решенията ми относно децата и в много редки случаи е имал забележки. А нека бъдем честни, отглеждането на дете е съвместно начинание и изисква родителите да са партньори, тандем или добър отбор - наречете ги, както искате.
Според мен да можеш да се справяш наистина сам и да съумееш да разчиташ на себе си за всичко, свързано с децата, е призвание. Дори животът ти да се е подредил извън личните ти разбирания и да те е поставил в ситуация, от която мислиш, че няма избор, пак е призвание. Защото по една или друга причина, ти си се оказал по-отговорния и съвестния в двойката. А предизвикателството пред теб е наистина голямо.
Ако съдим по различната информация, на която може да се попадне най-вече в психологически публикации, то децата, отгледани от един родител, са по-склонни към агресия, по-често посягат към наркотиците и други упойващи вещества и като цяло са по-асоциални от останалите си връстници. С две думи, на плещите на всеки, който по една или друга причина е останал сам да се грижи за потомството си и да го възпитава, лежи тежката задача да обори тези статистически твърдения.
Като човек, раснал до 9-ата си година само с майка, смея да твърдя, че нищо от гореизброеното не е вярно. Дори ще цитирам една уникална реплика на мъжа ми по този повод:
"Ако децата на разведени родители стават като теб, то за нашите ще е по-добре да се разделим".
Не мога да лъжа, че тези думи са ме очаровали в момента на изричането им, но към днешна дата, четири години по-късно, аз съм самотен родител. И само времето ще покаже дали съм се справила успешно и дали това е било моето призвание.
Добрата новина е, че предвид споменатия вече нарастващ брой на разводите, както и промяната в общественото мислене и нагласи, нашите деца нямат да бъдат изначално считани за "пройдохи" и "гамени", само защото родителите им не са съумяли да живеят заедно.
А какво да кажат моряшките съпруги, или жените, чиито мъже са международни професионални шофьори или пилоти? Какво е определението за техните деца? Границата е изключително тънка и много лесно размиваща се. Имам достатъчно познати, които живеят доста години така и, честно казано, те също не възприемат положението си като "наказание". Може би това е оценка, която само външни на дадената ситуация хора дават, при това съдейки само от собствената си камбанария.
В едно съм убедена – поведението на родителите е това, което определя бъдещото поведение на децата. За тях е важно да бъдат обградени с любов и да растат, усещайки тази любов не само от мама и татко към тях, а и между мама и татко. Тогава можем да говорим за хармонични и здрави отношения, които биха формирали психически здрав и устойчив индивид. Ако подобна хармония липсва, то какво ще получи едно дете? "Семейство", което е такова само пред хората, а у дома се усеща особено напрежение, за което често самите деца се чувстват виновни.
Да си баща и майка едновременно е невероятно предизвикателство. И най-добре би било от самото начало да си наясно, че няма как да заместиш липсващото звено. Няма и смисъл. Със сигурност ще се справиш трудно със задачата да научиш сина си да се бръсне, когато му дойде времето. За татковците пък ще е невъзможно да обяснят на дъщерите си какво ги чака при първия месечен цикъл.
Дори да страдаш от липсата на половинка, със сигурност имаш няколко добри приятели/приятелки, които на драго сърце ще осигурят нужните знания. Най-важното за децата е да растат с любов. А човек, който е достатъчно смел, за да остане сам и да се бори за това, което има (независимо дали е мъж, или жена), със сигурност е призван да бъде родител. И знае как да покаже тази любов.
| 113 | 2 |
