Светът на Лора: Солено...

Епизод 4 от искрената история на щастливо разведената Лора

...като морски вълни, разбира се! Не като сълзи. Обещах да ви разкажа за поредния си личен връх, но след като се справя. Е, преминах и през това – за пръв път сама на почивка с децата. При това, за да е пълно удоволствието от приключението - на място, на което никога не съм била.

Казано накратко – опознах Северното Черноморие, за да го обикна. Какво ви обичане, тотално и безвъзвратно се влюбих в него.

Но да започна отначало. Какво ще правя това лято с отпуската си беше гигантска дилема. Планове с мъжа, когото обичам, не мога да правя. Приятелките ми работят с такива графици, че трудно можем да напаснем почивка, а и имаме различия в интересите, що се отнася до местата, в които да отседнем. И така дълго време се колебаех и лутах, залитайки в различни крайности – от "Няма да ходя изобщо на море!" до "Ще отида, но на палатка, ако ще и сама!"

Решението дойде от самосебе си (както често се случва в живота на всички ни). Мъжът на моя близка е от Балчик. Те имат вила в село Топола, което е съвсем близо. Получих идеалното ваканционно предложение – да прекарам една седмица там. Да, щях да бъда сама с децата, но точно от това имах нужда. Сдобих се с ключ и инструкции и... потеглих.

Няма да лъжа – трябваше ми доза смелост, която изпих на екс, докато бършех сълзи пред една от близките ми приятелки, защото си дадох сметка, че никога не съм ходила сама на почивка. Не ни се беше случвало и да ходим само четиримата с мъжа ми и децата. Винаги сме били с приятелско семейство.

А сега ми предстоеше повече от 500 км път, сама с хлапетата, до място, което едва открих на картата.

Заведох колата в сервиз за лека диагностика три дни преди "Голямото пътуване" – масла, гуми и разни други дрън-дрън неща. Приготвих багажа, като за пръв път не понесох половината си гардероб, накупих разни боклуци за себе си и дребните (да не вземем нещо да приритаме от глад) и противно на предварителния ми план да тръгна рано сутринта, успях да приключа с разни задачи едва към обяд. Което, разбира се, обрече пристигането ни да се осъществи на здрачаване, за да е още по-вълнуващо дали изобщо ще успея да открия мястото.

Открих го! И намерих къщата без никакви затруднения. На следващия ден намерих и плажа, а след два дни вече шофирах между Балчик, Топола, Каварна и Дуранкулак без абсолютно никакви проблеми. Най-важното беше с какво настроение ще се събудя и кой точно незастроен и див плаж ще решим да опознаем с дребните.

Ако щете вярвайте, но мъжът ми никога не се беше връзвал на акълите ми просто да си харесаме име на село или град и да завием по посока на табелата. Е, и това направих. И понеже децата ми са не по-малко комуникативни от майка си, на четвъртия ден буквално се качиха на главата на едно момиче, до което бяхме седнали на плажа, та беше невъзможно да не се заговорим и... неусетно се оказахме вечерящи под тента, малко над брега, на един плаж между Крапец и Дуранкулак – място, на което телефонът ми или се изключваше, или ловеше румънска мобилна мрежа.

За пореден път се убедих, че случайности в този живот няма. Просто се чудя дали Този, който подрежда Пъзела, се забавлява толкова, колкото и ние от решенията му.

Палатки, плаж, звезди, море от едната страна и най-равното поле от другата. Задуха ли – нищо не спира вятъра. Не знаеш под какви облаци ще се събудиш, нито знаеш в каква буря ще замръкнеш. Нощем червените светлини на вятърните генератори светят като малки огънчета. Денем времето се променя за минути.

Ако сте мечтали да видите залез в морето, просто стигате до нос Калиакра и изведнъж се оказва, че слънцето отива да спи зад гърба ви и прави пътека по вълните до самия бряг. А докато догаря в ослепително червено, обагря скалите и те сякаш лумват пред очите ви. После се прибира бавно зад една ивица земя, докато последните му лъчи все още играят по вълните. След това изведнъж става тихо. Толкова тихо, че се чува глухият плясък, с който кормораните се гмуркат за риба.

Нали ви казах, че се влюбих. Знам, че ще се върна там. Този път и аз с палатка. И като примерен турист си оставих непосетени места – ей-така, за стимул.

А децата – те бяха най-щастливите малки, подскачащи, чернеещи създания. Научиха се да скачат поне по 3 различни начина, синът ми започна да се гмурка и да прави челни стойки под водата, а дъщеря ми се отпусна за пръв път и позволи някой да я води "на дълбокото".

Аз ли? Моите първи неща бяха толкова много и всяко едно важно по своему. Но и за пръв път отворих очи и погледнах под вода. За секунда. Това ми беше дългогодишен страх и мога да кажа, че направих първата крачка към преодоляването му.

Пожелавам ви такова солено преживяване. Защото именно от сол имаме нужда в живота си, за да го вкусим и да го оставим да се разлее по небцето ни, доставяйки ни наслада.

Ако искате да следите епизодите от Дневникът на една разведена жена, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!

48 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



23
Румяна Петрова 16.08.2013|10:32
Обожавам да чета тези статии - все едно Лора ми е спестила писането им до една. Стъпка по стъпка сякаш прочитам живота си - преди и след. Вече пета година сама организирам и осъществявам лятната си почивка с детенце - и винаги се чувствам добре след като се върна безпрепятствено у дома преодоляла километри, с и без карта, но доволна че не съм в картинката на останалите "семейства" при които все един от двамата беше нацупен и кисел, а другия се "влачаше" без особено желание покрай него. Тази година и ние бяхме в с. Топола - в прекрасен апарт-хотел с приятни изживявания. И знам, че това не е края - защото невъзможни неща няма! Особено когато разчиташ на себе си.... и разбираш кой всъщност е силния пол. Наистина - благодарим ти, Лора!!! :)
22
Румяна Марева 09.08.2013|13:55
Наскоро открих този сайт и бях приятно изненадана. Хареса ми, че в него има по нещо за жената на всяка възраст. Вчера изчетох всички статии от "Светът на Лора" и типично по женски се разплаках... Във всяка една от тях откривах пътя на моя живот през последните няколко години... И аз като Лора съм щастливо разведена, с две деца, кариера, скрити и явни любови, върхове, които покорявам и прагове, в които ежедневно се спъвам... Но ме разплака историята за морето. Точно това море аз го познавам и обичам, защото живея тук и страшно се зарадвах, че и някой друг е отрил магията на северното Черноморие. Сълзите дойдоха при спомена за моята първа "самостоятелна" почивка на 500 км. от дома, в Родопите, с две хлапета на 4, една червена кола и карта, която повече ме объркваше, отколкото ми помагаше... Благодаря ти, Лора!
21
Mighty Quinn 08.08.2013|10:04
Хубаво е да се ходи на море, откъсването от рутината действа много добре
20
Рижавата Златка 08.08.2013|10:04
Радвам се че в крайна сметка почивката на море се е осъществила.
19
rozalij gencheva 25.07.2013|16:10
Историята и е интересна и вълнуваща също така.
18
Рени Чен 25.07.2013|13:58
На някой може и да не му се струва много привлекателна тази опция за почивка, но според мен е супер готина идея. На такива тихи и спокойни местенца можеш да оставиш децата да се налудуват, а ти самия да срещнеш супер интересни и готини хора.
17
криворазбрана цивилизация 25.07.2013|13:22
ами аз честно да си призная не виждам нищо грандиозно. Ще ви кажа защо, защото когато се развеждаш се очаква, че ще ти е по-добре. Ако си загубеняк да се вайкаш или да се самосъжаляваш е твой проблем. Държанието на тази жена и животът й за мен е нормален, не е за хвалене, не е за прехласване,така трябва да бъде.
16
катерино моме 25.07.2013|10:18
радвам се, че си щастлива
15
Sisunka Mitevska 25.07.2013|08:02
И аз съм на това мнение, макар че повечето жени сякаш изпитват страх от тази крачка, да не останат сами, какво ще правят след това и пр...
14
bilyanka razpilyanka 24.07.2013|19:57
На това му се казва страхотна лятна почивка. Толкова ти се радвам Лора за непринудеността и смелостта да бъдеш и отстояваш себе си.
13
vanya vaseva 24.07.2013|19:47
Ейй, Лора, много си готина и е прекрасно, че си изкарала една страхотна ваканция!
12
Wild Rose 24.07.2013|16:55
Много се радвам на такива хора, които въпреки всички трудности в живота си или може би точно заради тях, започват да живеят живота си доста по-пълноценно, осмислено и щастливо.
11
viki stoilova 24.07.2013|16:44
Тя се оказа доста силна жена.
10
ilka ilchewa 24.07.2013|16:23
юом си щастлива, добре е
9
Milena Nqgolova 24.07.2013|16:10
Тази жена е неуморна.
8
Rosi Nikolova 24.07.2013|14:12
Що да няма, според мен по-добре разведени,отколкото да се тормозиш с някой ...
7
Диана Бойкова 24.07.2013|14:04
И аз се чудя вероятно има,как иначе?
6
Диана Бойкова 24.07.2013|14:04
Страхотна история,вдъхна сила на много жени,поздравления за рубриката.
5
Вяра Петрова 24.07.2013|13:57
много интересна история,наистина си е приключение да си сам на морето, тази година и мен ме чака същото,нито се притеснявам,нито нищо,мисля,че ще ни е супер с децата.
4
roni peteva 24.07.2013|13:18
Много интересна и вълнуваща история.
3
Svetlozara Halacheva 24.07.2013|11:52
че кое му е комплексарското :) иначе аз не разбирам защо хората живеят с човек, с който не се забавляват.
2
Milen Stanchev 24.07.2013|11:16
Има ли изобщп щастливо разведени дами...или те после се комплексират от това...?
1
Videlina Kirilova 24.07.2013|10:52
Възхищавам се на силата на Лора и приключенския и дух, малко жени биха имали смелостта да отидат на почивка сами с двете си деца и то на съвсем непознато място.
Спорят две блондинки: -Това е той. -Не е той. -Той е. -Абе не е той. -Хайде да го питаме. -Добре. -Извинете, това вие ли сте? -Да, аз съм. Двете блондинки едновремено една на друга: -Видя ли, бе!?
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Всяка любов е приказка, но с различен край. И не е вярно, че ако има край не е любов. Любов е!...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти