Повечето хора свързват образа на нинджа с филмите на Джеки Чан, с метафората за безсмъртен боец или просто с костенурките нинджа. Ала истински нинджи съществуват, а на външен вид някои от тях по нищо не се различават от нас, жените без умения в бойните изкуства. В Иран около 3500 жени се обучават за нинджи. А тренировките по древното бойно изкуство нинджуцу се реализират под опеката на иранското министерство на спорта.
Тази програма е част от революцията на мюсюлманските жени в страната. Иранският режим в продължение на 33 години е имал мисията да превърне жените в слаби и безпомощни същества, които сляпо робуват на мъжете. Ала най-сетне е дошло време, в което слабият пол става силен, само защото хиляди негови представителки са се обединили в името на една кауза - правата на жените в Иран да бъдат установени и либерални. Там, където 42% от жените са безработни.
Бойното изкуство нинджуцу възниква в Китай през първите векове на новата ера, а 7 века по-късно е пренесено в Япония. Там и до днес център на нинджуцу са планините Кога и Ига в префектурата Нара. Буквално името на бойното изкуство означава "Изкуството да бъдеш невидим / търпелив".
Нинджите били в своя разцвет между 14 и 16 век, когато се водели постоянни борби между самурайски кланове. Те наемали нинджа, за да се справят с враговете си, а боецът, от своя страна, умеел невиждани неща.
Обучението по нинджуцу още преди няколко века е включвало различни дисциплини. Най-трудната от тях била катеренето, като тя учила нинджите да използват и всяка неравност като опора за своето тяло. Зрителната им памет също била "на ниво” - след завършване на обучението, нинджите можели да възпроизведат няколко страници текст или да запаметят сложна карта само с един поглед. Слухът на нинджите бил толкова трениран, че те успявали да определят дълбочината на ров по звука от хвърлен камък или разстоянието до стрелеца по свистенето на неговата стрела.
Нинджите не били единствено бойци. Те се обучавали как да преработват и анализират събраната информация, да говорят различни езици, да разбират от стратегия и тактика. Те били истински воини - непобедими и невидими.
Тенденцията е традициите на нинджуцу все още да се следват, а бойното изкуство се развива и осъвременява. Така например след Втората световна война разузнаването на САЩ си присвоява много трактати от класическите школи по нинджуцу в Япония. Благодарение на тях са разработени програми за обучение на специални части в тайните служби, а информацията е строго секретна.
Жените нинджи в Иран напомнят на участничките в специалната шпионска мрежа от Мико в Япония. Мико били жени нинджи, преоблечени като част от персонала в храмове. Те били специализирани в диверсии и помагали на владетеля Шинген Такеда (1521-1573), който се стремял да обедини разпокъсаната Япония.
Не знаем иранското правителство дали има пъклени планове, свързани с хилядите бойци от нежния пол. Ала със сигурност тези жени са достойни за уважение заради своя кураж, постоянство и себеотрицание.
| 6 | 1 |
