Вокалистка на Dirty Purchase - Амалия Ненова, притежава изключително специфичен и разпознаваем глас. Музикалният ѝ път включва съвместна работа с музиканти като Лили Иванова, Робин Гиб и Курт Хауенщайн.
Участва в първата българска попопера "Рибарят и неговата душа", като влиза в ролята на не кого да е, а на самата Душа. Смята, че изиграването на роля не е трудно. Трудно е да излезеш от кожата си.
Първата част от интервюто четете във fitwell.bg!
Музиката дава или взима от един изпълнител?
Музиката е нещото, което ме събуди и ме осъзна като личност. Може би хората смятат, че аз съм се лишила от нещо, напротив. Музиката ми е дала толкова много, без да взима нищо за себе си. Вървяла съм по пътя, по който съм мечтала да вървя...
Oт малка ли си мечтаеш за сцената?
Не, не съм мечтала. Това си е естественото ми състояние – да пея. Просто междувременно мечтаех. Когато се срещнахме с Робин, звучеше песента Мassachusetts, a аз с нея съм отраснала. Тогава разбрах, че няма невъзможни неща.
Ние се страхуваме да мечтаем, да вярваме. Ако мечтаеш, животът ще ти даде шанс да реализираш мечтите си. Но не трябва да бъркаме това с идеализирането.
А можеш ли да посъветваш тези, които искат да се занимават с музика, как да сбъднат мечтите си?
Не мога да съветвам никого. Всеки сам трябва да осъзнае кой е и е добре да знае, че пътят е дълъг.
И труден. Баба ми все ми повтаряше, че успехът е 99% труд и 1% талант. Така ли е наистина или процентите натежават в полза на таланта?
Аз не мога да измервам таланта в проценти. Но ако ставаш всяка сутрин и си казваш: "Аз съм талант" и си лягаш вечер със същата мисъл, но не правиш нищо през останалото време, не може да се случи чудо. Трябва много труд, макар че и той е относително понятие. Може човек да вземе лопатата и да копае цял ден. И какво от това? Има ли смисъл? Трябва да има търпение, да бъде подготвен, за да си свърши интелигентно работата.
Може би музиката е точно това – време, търпение и интелигентна работа. Ако ги има тези съставки, аз не знам къде е трудът, къде е талантът. Защото талант е и да можеш да се организираш, да си наредиш задачите. Аз например днес имам много задачи, но знам, че трябва да се срещна с теб. Не мога утре, трябва да е днес. Та, и това си е талант.
За да си приспособим и да се справиш, трябва да можеш във всеки един момент да превключиш на съвсем друга писта. Все едно нещата се случват така, сякаш това е било планирано. Музиката е нещо, на което се обричаш, без да знаеш какво ще се случи.
Това ли е за теб съдбата? Да се случват неща, които не си планирал, и да не се случват тези, които си...
Съдбата ни е предопределена, със сигурност. Аз имам такъв опит, случвало ми се е. Да хвърля неистов, къртовски труд и въпреки това нищо да не се случва. И като не се получи си казваш: "Аз дадох всичко от себе си, кое е това, което пречи, защото не съм аз?".
Тогава никой не може да ме убеди, че това, което не е написано, ще стане. И в този смисъл нещата са преопределени. Но не означава, че не трябва да работиш, за да се случат някога, някъде...
Какво те вдъхновява да продължаваш напред? Тогава, когато виждаш, че няма какво повече да се направи.
Постиженията на другите ме вдъхновяват. Казвам си – не съм сама, има някой, който е отишъл по-далеч. Ако нещо не е достатъчно добро за моите критерии, това не може да ме вдъхнови. Вдъхновява ме това, което е пред мен. А в България има много такива примери. Tрябва да има конкуренция. Но и толерантност. Всичко е една верига – от малкото боклуче до национализма. Въпрос на възпитание.
Да са толерантни и да могат да се вдъхновяват от успехите на другите, не да завиждат - това ли искаш да пожелаеш на нашите читатели?
За пожелания имам много неща. На всички хора, които са отворили тази страница, пожелавам да запомнят: "Животът е едно пътешествие, през което ние се срещаме, за да си кажем нещо хубаво". Това е. Срещайте хората и си казвайте хубавите неща, останалото е дъжд, който ще спре. Тогава ще бъдем не по-щастливи, а наистина щастливи. Няма по-щастливи, има щастливи и такива, които не са избрали пътя си!
| 14 | 0 |
