Даниел Алфредсон е шведски продуцент и режисьор, роден през 1959 г. в Стокхолм. Известен е най-вече с филма "Вълк" , както и с екранизациите по романите на Стиг Ларшон: "Момичето, което си играеше с огъня" и "Момичето, което разбута гнездото на стършелите". Последната успешна екранизация на Даниел Алфредсон е по сборника с разкази "Интриго" и носи заглавие "Смъртта на един автор".
В момента Даниел Алфредсон е в България, по повод 5-тото издание на кино-литературния фестивал CineLibri. Прочетете какво сподели Даниел Алфредсон пред екипа на jenite.bg за киното, процесът на създаване на филми и работата на режисьора...
За първи път ли сте в България? Хареса ли Ви престоя тук?
Тук съм от по-малко от 24 часа, но това, което успях да видя до момента, ми харесва - изглежда приятно. Българите са много гостоприемни и дружелюбни. Успяват да те предразположат и да те накарат да се почувстваш като у дома.
Какво мислите за българските филми?
За съжаление не съм гледал до сега български филми, но ще го направя при първа възможност. Чувал съм, че българското кино е качествено и имате добри продукции, които си заслужават гледането.
Коя филмова категория Ви е любима?
Нямам любима. Ако е хубава история - е хубава история. Жанрът няма значение. Може да бъде романтична история, може да бъде трилър, ако е добър филма - ми харесва.
Как се зароди идеята за филма "Смъртта на един автор"?
Всъщност историята е от 3 части, въз основа на сборника "Интриго" - "Скъпа Агнес", "Смъртта на един автор" и "Самария". В оригинал историята е написана от шведския автор Хокан Несер. Винаги съм бил фен на неговите разкази. Много от тези истории са написани преди 15-20 години. Винаги съм си мислел, че могат да бъдат превърнати във филм. Изминахме дълъг път, докато напишем сценария. Трите сценария, всъщност.
Как избрахте точно този филм за фестивала "CineLibri"?
Изборът беше на екипа на CineLibri. Те държаха да прожектират тук точно този филм, защото историята за тях е била много завладяваща и се е вписала страхотно в концепцията на фестивала.
Какво е посланието на филма към аудиторията?
Посланието е да си прекарат страхотно, докато гледат филма. Също така, че тайните в живота винаги излизат наяве, точно както се разкриват и във филма.
Това е първото Ви участие във фестивала. Очаквате ли голям успех на българския екран?
Нямам представа. Знам, че кината тук и по света имат много сериозни затруднения, конкурирайки се със стрийминг каналите като Netflix. Трудно е да се намира аудитория. Надявам се филма да е успешен и да успее да завладее интереса на хората.
Разкажете ни малко повече за филма, актьорите, снимането. Беше ли трудно заснемането?
Трудната част от заснемането на тези 3 филма е, че ги снимахме един след друг. Беше дълъг процес, особено за мен като режисьор. Най-трудното беше да се създаде това място, наречено Марда. Град, наречен Марда. Това място съществува във фантазиите на автора. Не е истинско в действителност. То се намира някъде в Европа, но не знаем точно къде е, затова трябваше да създадем нещо европейско, без да посочваме дали е Амстердам, Белград, затова снимахме в много и различни държави - Сърбия, Хърватска, Словения и в Белгия. Трябваше да пътуваме много и постоянно.
Хареса ли Ви играта на актьорите? Успяха ли да влязат в образа, който искахте да покажете?
Някои дни беше страхотно, в други беше доста трудно. Разбира се аз обожавам да работя с актьорите. Огромна част от процеса на снимане е да накараш актьорите да се превъплатят в героите от филма и да се справят добре пред камерата.
Няма значение кой филм снимаш, винаги е едно и също - трябва да режисираш по начин, който да работи за актьорите.
Беше ли лесно за тях да пресъздадат историята и да влязат в роля?
Така мисля. Въпреки че, историите са много заплетени и са базирани на тайни, което означава, че не могат да бъдат разкрити още в началото и трябва да държат зрителя под напрежение. Това е голямо предизвикателство за актьорите - да не разкриват цялата истина.
Според мен екипа беше страхотен и актьорите се справиха блестящо. Много съм доволен от резултата.
Хората казват, че винаги книгата е по-добра от филма. Вие какво мислите? Може ли понякога филмът да е по-добър от книгата?
Понякога мисля, че е. Зависи. Четенето на книга е нещо много лично. Преживяваш историята по свой начин и си я представяш според собственото си въображение.
Когато правя филми за Милениум, някой може да ми каже, че това не е начина, по който той си е представял нещата и това е нормално. Всеки чувства и визуализира историите по свой начин.
Когато пресъздаваш книга във филм, трябва да останеш верен на историята на автора.
Радвате ли се, че взимате участие във фестивала CineLibri? Бихте ли участвали отново?
Да, изключително щастлив съм, че имам възможността да се включва в този прекрасен фестивал. Надявам се повече хора да гледат тези интригуващи продукции.
С радост бих се включил пак, това е много вълнуващо преживяване.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 0 | 0 |
