Иванка Шалапатова: 22 години фондация "За Нашите Деца" се бори всяко дете да живее в семейна среда

Детска къща е една сбъдната мечта!

Иванка Шалапатова: 22 години фондация "За Нашите Деца" се бори всяко дете да живее в семейна среда
Георги Торнев

Иванка Шалапатова е изпълнителен директор на фондация "За Нашите Деца", която работи за това всяко дете да расте обичано и подкрепяно в семейство.

Посвещава живота си на фондацията, защото не приема децата да живеят сами. Не може и да приеме, че възрастните могат да оставят детските очи толкова празни, защото такива са очите на изоставените деца.

Благодарение на екипа, с който работи, са спасили много деца от тази ужасна самота и са твърдо решени да продължат своята мисия в живота.

Иванка Шалапатова е сред специалистите, които за пръв път въвеждат приемната грижа в България, превенцията на изоставянето и създават първия малък семеен дом за изоставени деца в Пловдив през 2005 година. Шалапатова е била и вицепрезидент на Международната организация по приемна грижа. Тя е ръководила представителствата на британските благотворителни организации "Европейски детски тръст" и "Всяко дете". 

Г-жо Шалапатова, кога приехте мисията да осигурите по-добър живот на всяко българско дете?
Бях изправена пред този избор още в младежките си години и въпреки че имах други планове за професионално развитие, взех съзнателното решение да обвържа работата си с мисията да променя живота на децата в институциите. Мотив за това решение беше тъгата в очите на първите деца, които посетих в дома в с. Искра до Карнобат.

Убедена съм, че ако хората в нашето общество могат да видят жаждата за любов в очите на децата в домовете, активността ни като общество ще скочи. За жалост голяма част от тези деца са невидими, а и като че ли за обществото има по-важни теми.

Професионалният ми опит през последните 15 години e свързан с управление и развитие на благотворителна организация в социалната сфера. През 1998 г. застанах начело на фондация "За Нашите Деца", която тогава беше британска благотворителна организация EveryChild.

Това начало на моята дейност в НПО сектора бе много силно, защото ми даде правилната ценностна, морална и културна основа за това да бъдеш част от гражданското общество и да защитаваш правата на децата. От този момент аз преследвам тази мисия – да няма дете, което прекарва първите години от живота си в изолацията на социалните домове, а да живее сигурно и обичано в семейство.

Какво Ви мотивира да обединявате стотици българи зад многобройните каузи на фондацията "За Нашите Деца"?
Не мога да приема, че възрастните можем да оставим децата без мечти, без индивидуална любов и семейство. Мисията на фондация "За Нашите Деца" е свързана именно с това - да помагаме на най-уязвимите деца чрез насърчаване на постоянните, сигурни и развиващи семейни отношения.

Основният мотив е свързан с промяната, която виждам всеки ден. Екипът на организацията е изключително успешен в това да промени хода в живота на стотици деца – това ми дава много сили да привличам вниманието, подкрепата и ангажираността на много други хора в нашето общество.

Мотив ми дава опората на нашето Настоятелство и Консултативен съвет. Винаги, когато имам трудности, знам, че мога да се опра на тях за съвет и мъдрост, а това за един лидер е много важно. Мотив ми дават и приемните родители, от които научавам много за висшата мисия, наречена родителство.

Иванка Шалапатова: 22 години фондация "За Нашите Деца" се бори всяко дете да живее в семейна средаThinkstock/Guliver

Българинът живее трудно, но като че ли желанието да помага е изключително голямо. Доколко обаче е готов да даде любов на чуждо, изоставено дете, превръщайки се в приемен родител?
Да бъдеш приемен родител е призвание. Всички приемни родители, с които фондацията работи, са приели това за своя лична мисия и това не е просто лозунг! Всяка дума, движение и реакция на тези хора показва една висша форма на отдаденост и любов към детето като самостоятелен човек със своите болки, радости и права.

Те се грижат за приемните деца като за свои собствени и им дават същата обич и внимание, а често проявяват и повече загриженост поради наличие на трудности в развитието на децата, които постъпват в приемното семейство. Отговорността е много голяма, но удовлетворението, което носи промяната към добро във всяка една детска съдба, трудно може да се опише.

Аз наблюдавам повишена чувствителност и ангажираност на българите към изоставените деца. Ако социалната и здравната система станат по-приятелски настроени към семействата в България, съм убедена, че домовете за деца и децата на улицата ще останат в историята на нашето общество. Ще съм щастлива, ако стана свидетел на тази промяна, защото това ще ми даде усещането за успешна мисия. Важното е, че аз и целият екип на фондацията имаме вяра, че нашето общество може да постигне това.


Иванка Шалапатова: 22 години фондация "За Нашите Деца" се бори всяко дете да живее в семейна средаThinkstock/Guliver

Каква е разликата между осиновяване и приемно родителство и доколко хората са запознати с нея?
Все повече се разбира разликата. Приемната грижа е форма на отглеждане на деца – алтернатива на социалните домове. Това е мярка на закрила, регламентирана от Закона за закрила на детето у нас. Тя е шанс за изоставените деца да живеят щастливи и обичани в семейна среда, докато бъдат осиновени.

Осиновяването е правен акт, чрез който между две лица се създава връзка родител–дете. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя. Осиновяването едновременно осигурява родителска грижа и семейна среда за отглеждане на детето и удовлетворява естествения стремеж на човека да бъде родител.

Коя е най-трудната част от приемното родителство?
Адаптацията на едно дете от социален дом към приемно семейство изисква време и усилия и от двете страни. Този процес е труден, защото за детето животът в приемно семейство е изключително непозната вселена, пълна с много неизвестни – отношения, собствени вещи и играчки, лично внимание 24 часа и 7 дни в седмицата!

Светът за тези деца става пъстър и изпълнен с непознати преживявания, които само едно семейство може да даде на детето. Като емоции децата изпитват и много несигурност, тревога и това е важно да бъде взето предвид от специалистите. Важно е да се каже, че и членовете на приемното семейство – родителите и децата – също изпитват смесица от сложни чувства и емоции поради влизането на нов член на семейството. Работата с приемното семейство е толкова важна, колкото и работата с детето.

Това предполага активна работа преди да бъде настанено детето. Специалистите на фондация "За Нашите Деца" го подготвят за това, разговарят с него, организират предварителни срещи с приемното семейство. По същия начин те помагат и на родителите – обучават ги, посещават ги, разговарят с тях.

Трудна е и раздялата - когато детето се връща при биологичното си семейство, което вече е готово да се грижи за него, или при осиновяване. Но и в този случай нашите експерти подхождат професионално и съдействат промяната да бъде приета спокойно и детето да запази добри спомени от всеки един момент и да продължи уверено своя живот.

Приемното родителство - мисия за цял живот ли е или начин за кратко време да се осигури подкрепа на изоставено дете?
Приемните родители, с които фондация "За Нашите Деца" работи, се отдават напълно на децата, за които се грижат. Това не е просто професия, защото не можеш да бъдеш родител само от понеделник до петък от 9 до 17 ч.

Много често децата продължават да поддържат близки отношения с приемните си родители и след като са се върнали в родното си семейство или са осиновени. Обичта и грижата, която приемните родители отдават на детето, са за цял живот, те изграждат силни и дълготрайни връзки, които са от ключово значение за пълноценното развитие на детето.

Тези хора са мисионери и е важно да получат признанието и подкрепата на своите съграждани, защото те помагат обществото ни да бъде цивилизовано, като не изоставя най-нуждаещите си членове – децата. Благодарение на тях над 1000 деца не са в институции или на улицата, а в дом и се радват на любов и подкрепа.

Иванка Шалапатова: 22 години фондация "За Нашите Деца" се бори всяко дете да живее в семейна средаThinkstock/Guliver

Разкажете за вашата мечта Детска къща и проекта "Бъди Герой"?
В началото Детска къща наистина беше само една мечта за уютен дом и семейство за шест до осем бебета, разделени от своите родители. Преди години ние създадохме подобен дом за деца от 3 до 12 г. възраст в Пловдив и знаехме, че това е възможна е реална мечта в България. Искахме да направим същото за изоставени деца от раждането им в София и упорито търсихме съмишленици.

Но когато човек вярва в мечтите си и ги преследва, те стават реалност. Така на 21 декември 2014 г. направихме първата копка на къщата. Тя беше построена само за пет месеца, благодарение на подкрепата на корпоративни и индивидуални дарители. Това постижение нямаше да е факт без ценната подкрепа на нашите приятели от "Градус". Благодарение на кампанията "Бъди герой", много клиенти на компанията станаха герои за децата, на които ние помагаме – защото се включиха в решението на проблема с изоставените деца.

Благодарение на всички дарения, в момента обзавеждаме къщата. Очакваме съвсем скоро там да бъдат настанени децата, за които ще се грижи истинско семейство и квалифицирани специалисти. В този малък уютен дом на надеждата децата ще прекарат от 24 часа до 6 месеца, докато тяхното семейство е готово да ги приеме.

Освен Къщата се изпълни и друга наша мечта – да покажем, че и в България можем да изграждаме заедно! За този проект ние получихме подкрепата на Столична община, държавни институции, редица компании, доброволци и индивидуални дарители. За мен това е основното послание от този проект и нека продължим да решаваме проблемите именно като обединяваме усилия!

Трудно ли ви беше да намерите съмишленици и дарители, които да повярват и приемат вашата мечта за изграждането на един по-добър дом за нашите деца?
Винаги е трудно, когато имаш толкова голяма мечта. Както всички инициативи на фондацията, които са иновативни и различни, и на тази не ѝ беше спестена критиката. Защо Къща? Защо толкова малка за толкова малко деца? Защо парцелът е предоставен безвъзмездно от Столичния общински съвет? Защо на фондацията? Защо Къщата е близо до дом за деца? Защо сега?

Аз и Елка Налбантова, които сме в управлението на организацията от дълги години, сме напълно запознати с това българско явление и знаем, че това е нашият шанс да покажем, че новото не е страшно, че всеки от нас има роля и в крайна сметка говорим за една ценна мисия – децата в ранна възраст без родителска грижа.

Все пак, колкото и голям мечтател и добър управленец да си, в нашето общество истинският успех не може да дойде без подкрепата на други силни лидери с висока обществена и демократична осъзнатост. Сред лидерите, без които нашата мечта нямаше да бъде факт, са Кристалина Георгиева – заместник-председател на Европейската комисия и Йорданка Фандъкова – кмет на Столичната община.

Сред тези лидери е и Ангел Ангелов – управител на "Градус", както и на всички наши дарители, които ни подкрепиха финансово в това начинание. Не мога да пропусна и архитектите, и строителния надзор, и дарителите на материали, и ценните дарители, за които Къщата стана мисия.

Какви са най-честите предизвикателства, с които трябва да се справяте в процеса на работа?
Най-голямото предизвикателство пред неправителствените организации като цяло е недостатъчната подкрепа и ниската култура за сътрудничество от страна на държавните институции, с които ние си партнираме. Все още е високо недоверието и сред обществото.

За нашата мисия основно предизвикателство представлява и непрофесионалното поведение и отношение към децата и семействата в България, особено ако те са различни от матрицата!

Най-силното предизвикателство, което изисква най-много енергия от нас, е недоверието и абдикацията от факта, че решението е в нас самите. Тази нагласа към живота в България е едно от най-тежките препятствия за нас, които поставят пречки пред децата, семействата и като цяло, пред потенциала на нашето общество, а той е огромен.

Иванка Шалапатова: 22 години фондация "За Нашите Деца" се бори всяко дете да живее в семейна среда

Статистиката за изоставяне на бебета в България определено е стряскаща. Какво според вас трябва да се промени, за да се спре с тази порочна практика?
Превенцията на изоставянето на бебета е важна част от мисията на фондация "За Нашите Деца". Вярваме, че това е начинът да бъде затворен входът към социалните институции. Нашите специалисти се срещат с майки в риск да изоставят своите бебета още в родилните отделения. Разговарят с тях и им оказват морална и материала подкрепа с всичко необходимо за бебето в първите месеци. Помагаме и в нашите центрове за обществена подкрепа в София и Пловдив, където с децата работят специалисти, които провеждат различни видове терапия. Родителите трябва да знаят, че не са сами и могат да получат подкрепа в отглеждането на своите деца.

Основните предпоставки за това да няма нито едно дете, което в ранните години от своя живот да прекарва в институция, са информираността на родителите за алтернативите, позитивната подкрепа и отношение на здравната система и по-адекватната подкрепа на социалните служби. Не на последно място ще кажа, че от всеки от нас зависи да постигнем това и да демонстрираме нулева толерантност към безразличието и липсата на подкрепа към семействата в нужда.

В същото време стотици семейства мечтаят за своята рожба. Огромна част от бездетните семейства минават през 9-те кръга на Ада, за да осиновят дете. Каква е вашата лична позиция за този странен феномен?
Ние подкрепяме осиновяването като шанс за всяко дете, разделено от своите биологични родители, да бъде обичано от мама и татко. Смятаме, че процедурата по осиновяване е тромава и отнема прекалено много време. Време, през което децата продължават да живеят изолирани в дом. Затова фондацията обучава приемни родители, които да дарят детето с грижа и обич, докато то бъде осиновено.

Ние полагаме много усилия обучението на осиновителите да ги подготви за детето, което ще дойде в тяхното семейство, защото практиката с разсиновяванията у нас е пагубна.

Майка ли сте? И ако да, на колко деца?
Този въпрос ме връща много години назад. Годината е 1998-а. Бях на среща с министъра на здравеопазването с предложението да започнем нашата активна дейност за извеждането на деца от Дом майка и дете в Пловдив. Целта ни беше постепенно да започнем подготовка и да изведем децата от този дом в семейства с подкрепата на социални специалисти, които ние обучавахме.

Проектът имаше пилотен характер и много хора помнят, че той даде тласък на процеса на деинституционализация в страната. Преди да даде своето съгласие, министърът ме попита "Как смеете да искате старт на толкова мащабна програма за деца в дом Майка и дете, след като вие самата нямате деца? Защо считате, че това е по-добре за тях? В нашия дом се грижат медицински специалисти!"

Благословена съм с две прекрасни момчета на 4 и 8 години. Щастлива майка съм и искам всяко дете в България да има детството, което имат моите деца.

Иванка Шалапатова: 22 години фондация "За Нашите Деца" се бори всяко дете да живее в семейна среда

От какво се нуждаят най-много изоставените деца?
Истината е, че това, което най-много липсва на изоставените деца, е обич и семейство. Те не могат да я получат в социален дом. Вече 22 години фондация "За Нашите Деца" се бори за това всяко дете да живее в семейна среда, защото само така то може да получи обичта, от която силно се нуждае.

Когато децата излизат от социалните домове, те много често имат различни увреждания, забавяне и трудности в развитието си поради факта, че там не са получавали индивидуално внимание. Грижата в семейна среда действа по-добре и от най-силните лекарства и много бързо подобрява здравословното и психо-социалното състояние на детето.

След изграждането на първата Детска къща ще продължите ли с кампанията за построяването на още такива домове и в останалите градове в България?
Преди всичко планираме да разкрием Къщата и да покажем първите резултати, да опишем модела на функциониране и издръжка и ако в бъдеще разберем, че има нужда от подобна практика и на други места, сме готови да потърсим съмишленици и да направим промяната и за деца в други общини.

Най-важното е да се знае, че това не е поредният дом за деца, а храм, в който се прекланяме пред правата и уникалната природа на детето. Храм, който дава надежда за живот на децата в най-критичния момент! Храм, от който изходът е само един – семейство. 

8 1
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Доктор минава на визитация. В отделението по травматология му казват: -А ето тази блондинка постъпи вчера. -Какъв е проблема? -Счупен крак. -И как го е счупила. -Взела е гребло и е събирала листа в...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
За какво ни е властта и силата, ако не можем да защитим близките си? Джордж Р. Р. Мартин
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Вярвате ли в прераждането?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Задайте въпрос
Вижте всички специалисти