Няколко месеца след началото на втората ми бременност започнах да усещам истинско прекъсване на връзката с нероденото ми бебе. И това ме изплаши. Бях наистина притеснена, че нещо не е наред с мен. Исках още едно дете, но един ден осъзнаването, че динамиката на семейството ми щеше да се промени, неочаквано ме удари като тон тухли.
Играех с първата си дъщеря, Лидия, и тя ме попита дали това лято можем да отидем до басейна в първия ден, в който го отворят. Аз й обясних, че тогава ще има много малка сестричка, която няма да може да стои на слънце. Погледът на лицето й накара сърцето ми да се разбие на малки парчета.
Скоро се разтревожих, че съм направила огромна грешка в желанието за още едно дете.
Започнах да се чудя дали ще мога да обичам нероденото си бебе, тъй като цялата ми любов бе насочена към Лидия. Имах толкова красива връзка с нея- тя беше най-добрия ми приятел и любовта на живота ми, събрани в едно. Тя беше причината да се будя сутрин. Когато разбрах, че ще трябва да дели любовта и вниманието ми с другото дете, се чувствах виновна.
Имах много приятели с повече от едно дете и се чудех как ще реагират, когато им кажа за какво се тревожа. Не се тревожех за по-голямата отговорност, а за това как ще обичам и второто си дете.
Накрая реших да споделя тревогите си със съпруга ми. Той ме успокои и каза, че не мога да си представя колко много ще обичам това малко същество, когато се появи и че това няма да се отрази по никакъв начин на връзката ми с дъщеря ми. Тези думи обаче не ме успокоиха особено много.
През остатъка от бременността не се чувствах сигурна. Все още не можех да проумея, че в сърцето ми ще има място за още едно дете. Но в момента, в който родих втората си дъщеря- Мила, осъзнах, че любовта на майката към децата не се дели с появяването на следващото дете, а се умножава.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 1 | 0 |
