Дали вярвам в любовта от пръв поглед.. Ами как да кажа.. Вярвам, че един човек може да ти стане много симпатичен, да поискаш да се запознаеш с него.. но да се влюбиш.. Влюбването е един по-различен процес и за него се изисква време, опознаване, общуване, обмяна на погледи и думи...
А и как да се влюбя в напълно непознат, който има хубаво лице и перфектно тяло..Това може да породи в мен мисли за вечерта, но не и да загубя ума си...
Случи ми се веднъж.. но не знам дали мога да го нарека влюбване..
Той беше с черна коса, сини очи и снажна осанка.. нещо, което покриваше моят критерий за красив мъж. Бях на откриването на учебната година и тъкмо започвах да уча в университет. Тогава го видях.. Аз него, той мен – едва ли. Тези сини очи ме прободоха и нещо ми подсказа, че ще го видя пак.
Така и стана. Няколко дни след това, когато започнаха лекциите, бях с моите съквартирантки и те се заговориха с него.. Оказа се, че учат една и съща специалност. Приех това за съдба..
Известно време не правех нищо по въпроса.. не знаех как да подходя, а и бях доста срамежлива. Ще ви кажа само, че в продължение на година виждах това момче почти всеки ден и настръхвах цялата.. Имало е моменти, в които сме се разминавали много близко и цялото ми сърчице подскачаше от трепет. Така цяла година аз го следях с поглед и се "влюбвах" от пръв поглед всеки ден...
Така година по-късно реших да се запозная с него.. Съквартирантките ми уредиха нещата.. Видяхме се, харесахме се и се обвързахме. Толкова просто ли, ще попитате? Ами година бях чакала.. даже беше сложно...
Какво, обаче, започнах да откривам, след като вече бях с този така красив в моите очи младеж?
Зад прекрасните сини очи стоеше огромно его. Младежът мислеше единствено за себе си, за това на него да му е комфортно и не оценяваше това от което имаха нужда другите.
Зад красивата му външност стояха фалш, студенина, понякога дори коравосърдечност..
В продължение на година виждах само две красиви очи и сияйна усмивка.
Няколко години след това вече виждах цялата му душа, която беше украсена в черно, задимена от пороци и студено сърце...
Ето защо се връщам на първоначалната си теза – Човек не може да се влюби от пръв поглед! Може да се захласне, но не и да се влюби. Защото при "влюбването от пръв поглед" се вижда външността, но не и душата, чувства се страстта, но не и туптенето на сърцето.
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 0 | 0 |
