"Вечерята": Едно престъпление, безброй вътрешни конфликти

Една книга, която ще ви провокира да четете между редовете

"Вечерята": Едно престъпление, безброй вътрешни конфликти

Една вечеря в изискан ресторант. Две семейни двойки. Повърхностен разговор, който обаче крие ревниво пазени тайни.

Романът "Вечерята” (изд. Colibri) на холандския писател Херман Кох предоставя на читателите възможността да търсят смисъла между редовете. На пръв поглед повествованието в книгата се изчерпва с клишираните реплики на всеки от героите, произнесени по време на това приятелско събиране. Обсъждат се злободневни теми, които предполагат неангажиращи вниманието и съзнанието изказвания - лятната ваканция, най-новият филм по кината, работата... Всъщност обаче зад всичко това се крие един назряващ проблем, който може да коства твърде много на героите.

Мишел и Рик са двама 15-годишни тийнейджъри. Те са извършили нещо ужасно, но лицата им все още не са разпознати. Въпрос на време е обаче тяхното провинение да стане причина за небивал по своите размери скандал, защото бащата на едно от момчетата е спряган за следващия министър-председател на страната.

Проследяването на тази на пръв поглед приятелска вечеря всъщност позволява на читателите да се пренесат в един свят на вътрешни конфликти, семейни тайни и разколебани родителски ценности. Хенрих Кох съумява да разгърне многопластова история, обхващаща няколко човешки съдби, без да напуска пределите на луксозния ресторант. Помагайки си с мислите, които сполетяват присъстващите на масата.

"Мишел?"

Стоях на прага на стаята му. Него го нямаше. Или ако трябва да съм честен - наясно бях, че го няма. Беше в двора, където лепеше задната гума на колелото си. 

Дадох си вид, че това ми е убягнало, престорих се, че очаквам да го намеря в стаята му.


"Мишел?"


Почуках на открехнатата врата. Клер ровеше из гардероба в спалнята; след малко по-малко от час трябваше да поемем към ресторанта; тя още се двоумеше между черната пола с черните ботуши и черния панталон с кецовете на DKNY. "Кои обеци - щеше да ме попита след миг, - тези или тези?" Щях да й отвърна, че по-малките пасват повече както на полата, така и на панталона.


Спрях насред стаята на Мишел. Веднага открих каквото търсех.


Държа да подчертая, че никога досега не съм правил подобно нещо. Никога. Когато Мишел си чатеше с някого на компютъра, винаги се обръщах леко с гръб към бюрото, че да не мога да виждам монитора. Исках от положението на тялото ми синът ми да заключи, че не го шпионирам, нито пък че крадешком надничам през рамото му, за да прочета какво е написал на екрана. Сегиз-тогиз телефонът му надаваше звук като от пан флейта - сигнал за получен есемес. Мишел често си зарязваше джиесема; не отричам, че съм се изкушавал да хвърля едно око, особено докато той е бил навън. Кой ли му пише? Какво ли пише? Един-единствен път взех телефона на Мишел; знаех, че ще се върне от фитнеса чак след час, че просто го бе забравил. Още беше със стария телефон - Sony Ericsson без капаче. "1 ново съобщение", пишеше на дисплея, под иконката с плика. "Не знам какво ме прихвана - преди да се усетя, грабнах телефона и ти прочетох съобщението." Може би никога нямаше да научи, а може би щеше да разбере. Нямаше да каже нищичко, но щеше да започне да се съмнява в нас с майка му: пукнатина, която с времето щеше да прерасне в пробойна. Животът ни щастливо семейство никога вече нямаше да бъде същият."

Винаги ли родителите са отговорни за постъпките на своите деца? И докъде може да стигне тяхното желание да ги предпазят?

"Вечерята” търси отговор на тези и още много въпроси, свързани с човешката психика. Оставете се майсторската проза на Кох да ви увлече, за да откриете и вие очарованието на неизречените, но очевидни истини.

Чудите се какво да четете? Посетете Jenite.bg във Facebook, там винаги има нещо интересно!

2 0
Харесва ли ви тази статия?
КЛЮЧОВИ ДУМИ
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Блондинка се хвали на приятелката си: -Днес си купих специална поилка за морските ми свинчета. Представяш ли си? Там има едно копче, като го натиснеш и пуска вода в купичката. -Е те, морските...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Животът е твърде кратък, за да не си жив, да не бъдеш страстен и да преливаш. Разкарайте нещата,...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Вижте всички специалисти