Все по-често получаваме на jenite@jenite.bg текстове от вас, нашите читатели. Това много ни вълнува и радва! Днес ще ви предоставим втората част от личната история на П., която се свърза с нас, за да сподели своите преживявания. Ако сте пропуснали първата част, може да я прочетете тук. Ето го и продължението:
Въпреки разочарованието и гнева, в главата ми се разиграха няколко сцени какво може да му се е случило. Ето защо преглътнах гордостта си и звъннах на майка му, за да питам знае ли къде е. Тя вдигна и каза, че си е у дома и спи.
Искаше ми се да ме лъже, искаше ми се дори да е казала, че нещо е станало. Но не - той просто ме е пренебрегнал. Нямаше причина да ме игнорира, просто нямаше!
Малко преди полунощ получих съобщение от него: "Идвам”, а аз му отговорих: "По-добре се върни в леглото да спиш, не ми трябваш тази вечер!”. После поръчахме поднос текили и се развихрихме на дансинга.
Към мен се приближи един мъж. Беше сладък - нито красив, нито грозен - но флиртуваше и аз откликнах. Тотално забравих за приятеля, когото в този момент дори не бях сигурна дали имам. И така, може би обвързана, но по-скоро свободна, аз танцувах и дори целунах непознатия.
На тръгване направих нещо, което никога не бях правила - попитах го дали иска да дойде у нас. Знам, че не е правилно, но го исках, и то не само с тялото си. Емоционално имах нужда тази вечер да бъда с някого, а на следващия ден не съжалих за постъпката си.
Почувствах се като героиня във... фейсбук статус, на който бях попадала преди време:
"Снощи някой накъде е правил секс. Хубав, забранен, първосигнален секс. От този, който оставя следи по тялото. Тази нощ някой е изневерил, а на друг са изневерили. Спали сте блажено в топлите си легла, докато някой е разбивал нечие сърце."
На сутринта не си помислих дали ще видя мъжа от снощи пак, не ме и интересуваше. Това беше първият и последен път, в който правя секс за една вечер, защото целта беше прецедентна за мен - да изневеря и да се отърва от товара, който носех от известно време насам.
Питах се защо "половинката" ми не ме чакаше у нас, след като има ключ? С такива мисли отново си легнах.
Събуди ме звънецът. Докато стигна до коридора, "любимият" бе влязъл и бе застинал заради гледката. Разхвърляните ми дрехи, кал по пода, пепелник с два фаса вътре, при положение, че нито аз, нито той пушим. Първото, което казах, беше: "Мен не ме чакат в Австрия, аз съм тук... и преди малко го изпратих”.
Бръкнах в стара рана, а нямах право. Ала и той, и майка му твърде усърдно ме сравняваха с предишната му изгора. Все пак съжалих за казаното в мига, в който го произнесох, но вече нямаше значение. Той се приближи и ме погледна с такава омраза, с каквато никой никога не ме е гледал. И ме удари.
След като си тръгна, не го видях повече, събрах нещата му и ги изпратих с куриер. Жестът ми бе върнат с доставка на кашон, в който бяха няколко наши снимки, стояли в стаята му; предмети, които съм му подарявала; няколко дрехи, останали у тях и ваучерите за лятната ни почивка, анулирани, с бележка "Нали не мислиш, че ще ти подари почивка с новия?”. Явно майка му беше опаковала нещата. Хем бях учудена, че ми ги праща, вместо да ги изхвърли, хем ми стана обидно, че не го е направил той. Но все тая!
Това е затворена страница от живота ми и днес знам защо го направих. Това беше моят начин да се освободя от тази връзка, която вече на емоционално ниво беше приключила. Хората просто се събират и разделят.
За да продължавате да четете още много други лични истории, станете част от Jenite.bg във фейсбук!
Ако пък този текст ви е вдъхновил да споделите с нас своите възгледи, истории или емоции, не се колебайте да го направите на jenite@jenite.bg
Ще бъдат публикувани само текстове, одобрени от редакцията и коригирани при нужда.
| 38 | 4 |
