Всеки биологичен вид си има своите мръсни танци. Те обикновено се изпълняват от мъжкия индивид и имат функцията на своеобразно перчене, което би трябвало да помогне на женската да достигне до по-лесни изводи относно качествата на потенциалния партньор.
Водени от този неоспорим природен факт, група учени от университетите на Нортумбрия и Гьотинген решават да проверят какви са женските очаквания спрямо един танцуващ мъж от вида Хомо сапиенс.
Проблемът пред техния експеримент е, че изолирането единствено на танцувалните движения е особено трудна задача, а от психологията знаем, че неща като лицевите и телесни характеристики, че дори и социоикономическият статус на човек, могат да окажат влияние върху начина, по който страничният женски наблюдател оценява неговите танцувални умения.
Ето защо в крайна сметка експериментът се състои при следните условия: 30 доброволци са принудени да танцуват под звуците на барабанен ритъм в продължение на 30 секунди. Мъжете не получават какъвто и да било инструктаж във връзка със стила на танца, който се очаква от тях. Изпълненията им се записват с помощта на специална система за улавяне на движенията, която превръща господата в "безлични и безполови анимирани аватари" за целите на изследването.
След това учените се допитват до 37 жени за оценката им относно всеки един от танцуващите анимационни герои по скала от 1 до 7, където 1 е "крайно лош танцьор", а 7 е "крайно добър танцьор". Но за да не изтезаваме въображението ви до краен предел, ще ви предложим два клипа. Първият демонстрира един от моделите в изследването, оценен със седмица, а вторият е пример за това как изглеждат единиците.
Както можете да видите със собствените си очи, между 1 и 7 има разлика, при това болезнена. Въпросът обаче е как точно случващото се на двете видеа може да бъде околичествено за целите на едно научно изследване.
В крайна сметка учените разработват модел, който разграничава три основни зони в тялото и ставите, попадащи във всяка една от тях - център на тялото, в това число шия и торс; крака, в това число колене, таз и глезени и ръце, в това число рамене, лакти и китки. При всеки един танцьор екипът на изследването измерва движението във всяка една става - скорост, обхват, ъгъл, посока и т.н.
Така става ясно, че жените си падат повече по онези танцьори, които демонстрират по-широки и по-разнообразни движения на главата, врата и торса. От голямо значение е и отривистото движение на краката и по-специално - сгъването и усукването на дясното коляно.
За да направим нещата още по-плачевни за ляво-доминантната част от населението, трябва да отбележим, че движението на лявото коляно не е от особено значение. Напротив, определени движения с левия крак имат по-скоро негативен ефект върху преценката на дамите за танцувални умения. Тоест, онези танцьори, които предпочитат да мърдат с лявото краче, рискуват да бъдат оценени по-ниско. Или, както се казва, "да си роден с два леви крака" определено може да нанесе своя удар върху успеваемостта ти в нощния клуб.
Не на последно място, движението на ръцете не се отразява по особено значим начин на оценката. Тоест, привържениците на разпространени в българските заведения техники като "ръцете горе", "редене на кашони" и "отривисто щракане с пръсти" биха могли спокойно да преустановят тези си безсмислени действия.
Наред с тези тривиални детайли, учените правят и една важна забележка и тя е, че мъжките танцувални движения са потенциални носители на "откровени сигнали за важни характеристики като здраве, физическа кондиция, генетично качество и ниво на развитието".
Какво очакват мъжете от една танцуваща жена обаче е въпрос, по който науката засега срамежливо мълчи. И може би с основание...
Източник:
Neave N, McCarty K, Freynik J, Caplan N, Hönekopp J, Fink B. Male dance moves that catch a woman's eye. Biol Lett. 2011 Apr 23;7(2):221-4. doi: 10.1098/rsbl.2010.0619. Epub 2010 Sep 8.
| 0 | 0 |
