Кърменето на детето ми беше благословия. Осъзнавам, че не всеки може или желае да тръгне по този път, но аз се гордея, че мога. Това беше невероятен начин да се сближим.
Знаех, че това ще бъде ангажимент, истински ангажимент. Все още внимавам за приема на кофеин и не чувствам, че мога да се насладя на тази чаша вино, когато пожелая. Но беше трудно да си представя истинската отдаденост, която ще изисква, преди да попадна в тази ситуация.
Кърменето е работа на пълен работен ден. И тази работа идва с взискателен график. Това е едно от нещата, които най-много ме изненадаха в кърменето.
Дните и нощите ми са в тричасов цикъл. Някак си дните се превръщат в нощи и отново в дни, почти без да усетя. С дете, което суче 8 до 10 пъти на ден, животът в момента изглежда малко хаотичен.
Самото излизане от къщата започна да се усеща като истински трудна работа. Но в опит да не полудея, се научих да подхождам разумно към бягствата си в света: Подготовката е ключова.
Ако имам много работа и трябва да изляза от вкъщи за продължителен период от време, планирам средата си да бъде място, където знам, че мога лесно да кърмя. Колата е чудесен вариант, в краен случай, но определено не е идеална. Така че винаги проучвам дали местата, които трябва да посетя, разполагат със стаи за кърмене.
И така, моят ден често протича по следния начин:
Храни бебето у дома. Докато суче, оригва се и сменям памперса на сина си, след което го държа изправен за 10 до 15 минути (майки на деца с рефлукс, знаете за какво говоря), един час е отлетял. След това грабвам чантата си, качвам го на столчето му и тръгвам. Тичам до аптеката, вземам чаша кафе и изпълнявам допълнителна задача, като например да си измия колата. Тогава, точно така, е време моят малък човек да яде отново! Храня и преобличам малкото си момче, след което разглеждам някой магазин. Открих, че обикновено имам нужда от (поне) едно нещо. След това се отправям към магазина за хранителни стоки. Използването на средна точка, удобна за кърмене, ми помага да удължа излизането си с поне един час.
Същите правила важат и за у дома.
Кърмене, оригване, преобличане. Часовникът започва да тиктака. Около два часа до следващото му хранене. Докато той дреме, аз мога да се справя с домашните задачи – приготвяне на вечеря, дори и да е 11 сутринта. Пране, гладене, сгъване. Бърз душ — един от най-приятните моменти от деня. Учудвам се на това, което мога да постигна, докато часовникът тиктака.
Но тогава, само миг по-късно, е време бебето да суче отново.
Кърменето огромен ангажимент ли е? Да! Чувствам ли се като на колело на хамстер? Да! Напълно ли съм изтощена? Абсолютно! Искам ли някой ден някой друг в къщата също да може да произвежда мляко? Категорично! Копнея ли да напускам къщата по-често? Да! Но такова е майчинството. Той има нужда от мен точно сега. Аз съм неговият спасителен пояс. Така че ще живея на 3-часови интервали толкова дълго, колкото е нужно. И така просто ще мигна и той ще влезе в детската градина. Вече няма да има нужда от мен толкова често през деня. Вече няма да е моето бебе. Така че засега ще изчакам, още малко...
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
Последвайте Jenite.bg в Instagram!
| 0 | 0 |
