1957 година. Най-голямата холивудска звезда пристига в Лондон, за да се снима в новия филм на Лорънс Оливие "The Prince and the Showgirl”. Там тя среща Колин – амбициозен, провинциален младок, който дава мило и драго да пробие индустрията и да се потопи в магията, наречена "кино". Той е нает на работа в снимачния екип като момче за всичко, но неусетно се превръща в любимото момче на Мерилин Монро.
Преди да започна да ви разказвам за най-новата екранизация на живота на Иконата, искам да уточня, че първо – изобщо не съм безразлична към нейната особа и второ – бях доста голям скептик по отношение на лентата.
Защо ли? Защото Мерилин Монро не е просто историческа личност. Тя е прецедент, който популярната култура поема много съсредоточено и превръща в една от най-ярките икони в историята на шоубизнеса. И не само.
Монро е доста парадоксална личност. Тя е като супернова, която до определен момент засмуква всичко, до което може да се докопа, след това засиява и накрая експлодира. Толкова мощно е нейното присъствие. От друга страна, тя може би е една от най-подценяваните жени в историята. Цял живот носи своята сластна хубост като етикет и мерило за нисък интелект, недобри артистични качества и инструмент за печелене на популярност. Това клише е живо и до днес. От трета страна, Мерилин не може да се отърве от Норма Джийн – изоставеното от лудата си майка сираче, което търси обич, нежност и внимание с болезнена маниакалност. До самата си трагична смърт.
Но да се върнем на "Моята седмица с Мерилин". Както казах, отношението ми към Мишел Уилямс, на която бе възложена нелеката задача да се превъплъти в образа на Иконата, бе доста скептично. Да, Уилямс е доказала своя блестящ талант вече многократно – и в "Планината Броукбек", и в "Синя Валентинка" и в "Synecdoche, New York" тя се доказа като една първокласна "оскарова" актриса. Но Мишел като Мерилин? Като Мерилин, която може да хипнотизира само като премрежи поглед, като Мерилин, чиято усмивка строява цяла флота, като Мерилин с нейния нашепващ, леко психоделичен тембър – не. Е, с ръка на сърцето мога да кажа, че Мишел Уилямс не само успя да обърне мнението ми на 180 градуса, а направо ми завъртя главата.
В лентата на Саймън Къртис актрисата направо се претопява в кино-легендата. Играта ѝ е брилянтна и във всеки кадър си личи неистовата подготовка, която е направила. Уилямс пресъздава до съвършенство не само типичните сценични маниери на Монро, тя се справя отлично и с нейните променливи настроения, резки депресии, перманентна несигурност и мании за обич и близост.
От другата страна на барикадата заварваме Кенет Брана, чиито умения да пресъздава коренно различни персонажи не подлежат на съмнение. Този път той поема образа на великия английски режисьор и актьор сър Лорънс Оливие, който е тоталният антипод на Монро във всяко едно отношение.
В лентата той се превръща в главния двигател на действието, което проследява сложните отношения между актрисата и маестрото. Брана се справя не по-зле със своята задача от Уилямс дотолкова, доколкото кара зрителя да му повярва. За разлика от несигурната Мерилин той е личност, която определено е наясно с качествата си и изисква всички останали да изучат и запомнят това място много добре.
За него емоционалността при изпълняване на професионалните задължения е равна на недопустим грях, което просто няма как да го остави безразличен към поведението на Иконата, люшкаща се между няколко различни реалности, водена от своите любими приятели – хапчетата и алкохола.
Но, стига за героите.
Сюжетът на "Моята седмица с Мерилин" проследява онзи период от биографията на актрисата, когато тя заминава за Лондон, за да участва в новия филм на Оливие. По това време Монро е на 30 или по-точно – в периода от живота си, в който вече е станала най-голямата кино-звезда в глобален мащаб и в който маниакалните ѝ депресивни състояния и лабилна психика вече не са тайна за никого. С течение на времето тя се оплита в една сложна паяжина от конфликтни отношения с великия режисьор, с чисто новия си съпруг, драматургът Артър Милър, и с целия околен свят. Единственият, когото намира за опора, е младият Колин, който години по-късно ще издаде книгата, чиято екранизация е и самият филм.
Нека погъделичкам любопитството ви още малко, като добавя, че сценографията на филма е една от най-добрите, на които съм ставала свидетел последно време, а за разкош към лентата е добавена една чаровна Ема Уотсън.
Премиерата на "Моята седмица с Мерилин" е днес, 10 февруари. Гледайте трейлъра над текста, ако все още сте скептично настроени към тази лента.
| 13 | 1 |
