Миналата седмица ви разказахме и показахме историята на сутиена. Видяхме с какво жените са пристягали гърдите си - от Древността, та чак до изобретяването на разпространения днес вариант.
Днес ще слезем малко по-надолу от бюста. Ще надникнем в панталоните и под полите на нашите предшественици. На първо четене това звучи неприлично, но всъщност въпросната разходка из миналото е изключително интересна в културно отношение.
Започваме с най-старите времена. Тогава, когато половите органи са били прикривани единствено от препаски. Те изглеждали по различен начин в зависимост от конкретния народ и социален статус. В по-топлите страни представлявали единствената използвана дреха. А на местата, по които жените носели туники, не слагали препаска под тях.
Важно е да се отбележи, че дори в днешните времена на сложни машини, небостъргачи и впечатляващо развита модна индустрия, съществуват племена, които не са променили примитивния си начин на обличане.
На горните две снимки, например, виждаме как си се разхождат и в XXI век хуаораните. От поне хилядолетие те обитават амазонските дъждовни гори на територията на Еквадор. Чак до 1956 година не са имали какъвто и да било контакт с външния свят. И това си личи – мъжете скриват пениса си в скротума и просто го завързват нагоре с някакъв вид зеленина.
Интересно е да споменем и чудото, наречено "котека". То все още се носи от някои коренни жители на Нова Гвинея и представлява нещо като калъф за пениса, направен от кратуна. Тя може да бъде толкова дълга, че да стига чак до брадичката на притежателя си, дори по-нагоре.
Представителите на западните общества от Средновековието се обличали доста по-прилично (поне според нашите съвременни представи за приличие). Своеобразното бельо при мъжете вече било по-широко и не обвивало здраво гениталиите им, както през Античността. Носели подобна на панталон дреха, която си нахлузвали и след това завързвали около кръста и на средата на прасците.
Към Ренесанса това бельо вече било станало доста по-късо, за да може да се носи със странния клин, който също виждате на рисунката (оцветен в зелено). Той покривал само краката, без половите органи. По-късно пък сред господата станали модерни прилепналите "чорапогащничета", особено тези с различни цветове на крачолите.
В някои случаи панталоните на средновековните мъже били снабдени с изпъкнали парчета плат, кожа или метал върху половите органи. Те им позволявали да уринират, без да се събличат. От Хенри VIII тръгнала модата в тези парчета да се тъпчат подплънки, заради които областта около мъжкото достойнство изглеждала смехотворно изпъкнала. Някои дори си я използвали като джобче, в което да си носят разни неща.
Според една от теориите, Хенри просто страдал от сифилис и затова слагал в панталоните си напоени с лекарство превръзки. Други твърдят, че се издокарвал така, за да се покаже като много плодовит.
Що се отнася до жените от онези времена, те нямали специално бельо. Под облеклото си носели популярната и сред тогавашните мъже дълга долна риза, чието предназначение било да попива потта и излъчваните от тялото мазнини и така да пази горните дрехи "чисти".
За нежните половинки от тогавашното западно общество просто не съществувало нищо, подобно на гащи. Нито пък подобно на дамски превръзки. И не говорим само за простолюдието. Още по-фрапиращият факт е, че почти навсякъде това продължило чак до XIX, на някои места дори до началото на XX век.
Съществува мит, според който кръстоносците карали жените си да носят "девствен пояс", за да са сигурни, че не им изневеряват. Според някои историци целта му всъщност била да предпазва от изнасилване и ключът си стоял у самата дама. Истината е, че няма реални доказателства за всичко това.
Около времето на Френската революция някои дами започнали да носят дълги шалвари под полите си – за удобство (например при езда) и срещу студ. Дори на плаж ходели с цялото това "снаряжение".
В началото на XIX век и сред мъжете, и сред жените било разпространено носенето на комбинезон под дрехите.
В зависимост от това какви точно рокли били модерни, жените слагали под тях фусти и обръчи. От днешна гледна точка, особено скандален изглежда кринолинът с форма на клетка. Не искаме дори да си представяме как се сяда с такова нещо!
По едно време тенденцията била да се носят и нещо като надиплени възглавнички върху задните части. Тоест, за разлика от нас, предшественичките ни са жадували да получат утвърдителен отговор на въпроса: "Изглежда ли ми голямо дупето с тази рокля?"
През XIX век дамите вече си имали истински долни гащи. Или почти истински. Първоначално са се състояли от две части – по една за всеки крак. Завързвали се една за друга на кръста, като гениталиите оставали непокрити. Това не само улеснявало ходенето до тоалетната, но се смятало и за хигиенично - половите органи можели да се проветряват.
След известно време парижките танцьорки на канкан сложили край на модата с проветривите гащи, тъй като заради тях представленията им често се превръщали в откровена порнография. И така, жените най-сетне зашили долната част на бельото си и започнали да носят кюлоти. Първоначално те били само бели и направени от лен, но скоро започнали да се шият в по-интересни разцветки и от различни подходящи платове. По-късно се появили и шортите.
Ето, че след толкова странна информация, стигнахме и до миналия XX век. Както се вижда от снимките, през първата му половина можело да се види доста старомодно за нашите представи бельо, но някои дами носели красоти, които бихме облекли и днес. Oще снимки от този период можете да разгледате в нашата галерия.
Ако тази статия ви е била интересна и искате да четете още любопитни материали от нас, можете да се присъедините към Jenite.bg във Facebook!
| 30 | 4 |
