В един перфектен свят всички щяхме да ставаме рано, да правим джогинг, после здравословна закуска и след това да ходим на работа, за да се захванем с поредния голям проект.
Като такива ентусиасти, които сами надъхват себе си, ние бихме кипели от енергия и никога няма да чакаме краен срок, за да свършим възложената ни работа.
В истинския свят обаче, не винаги успяваме да постигнем най-високите си амбиции. Но само защото понякога не правим нещо, не означава, че не го можем. За да ви придружим по пътя на усъвършенстването ние очертахме 4 стъпки, които да ви помогнат да станете самоинициативни, вместо сами да се спъвате в собствените си недомислия.
Бъдете с 2 стъпки напред
Вършете си работата преждевременно и често. Всеки отлага неща, които не са му приятни до една степен, но всеки преуспял човек знае, че протакането води до инертност, а инертността е трудна за преборване. Вместо да се колебаете и мотаете върху някой проект, започнете работата по него отрано. Ако се организирате, така че да свършвате по малко работа всеки ден, ще приключите проекта много преди крайния срок. Този тип организация ви дава възможност да работите спокойно и ще ви предпази от стресови ситуации и неприятно бързане.
Сглобявайте парче по парче
Един мащабен проект може да е много объркващ. Когато нещо е толкова голямо, че ние дори не можем да си представим от къде да започнем, обикновено просто отлагаме старта. Разбийте големия проект на малки фрагменти и части, иначе казано "хапки", които да преглъщате една по една. Микеланджело не е седял да зяпа тавана на Сикстинската капела, а после да се откаже и да си тръгне. Той се е покатерил на платформата и е започнал да рисува върху единия ъгъл, един облак и една ръка. Художникът е разбил огромното платно на неговата творба на малки парчета. Започвайки едното, не мислиш за следващото. Рисуваш го сякаш то е единственото парче, което имаш пред себе си. Когато го завършиш, се преместваш на следващото, после на следващото... и така до успешния финал.
Не се страхувайте от падане
Често животът ни става рутина. Буквално се загнездяваме в определени свои навици и спираме да проучваме и търсим, което ни кара да изпускаме нови възможности. Защо го правим? Причините са много, но основната вероятно е страхът от падане. В един момент започваме да се страхуваме от нови неща и провалът, който те могат да доведат със себе си. Задоволяваме се с това, което имаме, защото то е сигурно и наше. Но запомнете – сигурното и скучното не винаги е добро за вас. Важна част от това да бъдем самоинициативни е способността да се гмуркаме в непозната територия и да пробваме неща, които са извън нашата комфортна и позната зона.
| 0 | 0 |
