Винаги, когато чуем новина за успех на българин зад граница се изпълваме с гордост! Огромно щастие изпитахме, когато разбрахме, че композиторката Пенка Кунева е част от екипа, отличен с "Грами" в категория "Класическа музика". Така г-жа Кунева се превърна е една от малкото българки, които са удостоени с тази награда. За нас бе чест да си поговорим с нея, макар и виртуално, за да сподели с нас радостта и гордостта си от спечеленото отличие. Ето какво ни разказа тя:
Здравейте! Благодарим Ви, че приехте нашата покана!
Благодаря Ви за честта да Ви бъда гостенка!
Като за начало, споделете ни как се почувствахте, когато разбрахте, че печелите награда "Грами”? Беше ли очаквано това признание?
Много се зарадвах! Веднага си помислих - ето, повече хора ще чуят за тези смели жени, ще се прочетат и видят техните истории. И другата ми мисъл беше - гордея се, че съм Българка и сега името на моята Родина ще се чуе. Да, аз честно очаквах "Грами" (в мечтите си), защото документалния филм и целия проект са много уникални, защото музиката е силна, а и Ейми Андерсън положи чутовни усилия да популяризира този албум.
Наградата Ви бе връчена за документалния филм "Жени воини: Гласовете на промяната". За какво се разказва в него и какъв е Вашият принос към музиката там?
Ейми Андерсън - продуцент и диригент - създаде антология на истории на жени, които са се борили за социални справедливости, за прогрес и права на жените. Документалния филм, който тя създаде е пълен с документални кадри, но няма четец - само музика, малко обяснителен текст тук-таме и музиката.
Какво значи за Вас това признание и какво Ви дава? Гореете ли се с това Ваше постижение?
Това е най-високия върх в моята кариера досега. Отне ми 32 години като имигрантка в САЩ, от които 23 бяха изпълнени с непосилен труд в Холивуд, в 3 бранша - филми, телевизия и видео игри. Гордея се, че албума спечели "Грами", така че това е общо постижение на всички - създателката Ейми Андерсън, аз и още 7 други композиторки (аз написах почти половината от музиката).
Споделяте, че филмът разказва историите на жени, които се борят за равноправие. Постигаме ли равенството между половете в наши дни. Има ли много още какво да се желае?
Има страшно много още да се желае. Проблема с насилието срещу жените не е прогресирал особено. Проблема с по-малкото заплащане на жените (за същата работа) още си стои. А в някои страни на момичетата не се дава образование, защото са момичета.
Защо гласът на жените трябва да се чува по-често?
Жените са 50% от населението. Те са пазителките на семейството и традициите. Техния глас трябва да се чуе, защото в него има мъдрост, обич и уникална перспектива.
Кои жени Ви служат за пример?
Мария Кюри (химичка), Сали Райд (космонавтка), Урсула ЛеГуин (писателка), Райна Княгиня - нейната къща в Панагюрище е много близо до къщата на моите баба и дядо от Панагюрище. Майка ми Кина Проданова, музиковед и преподавател по музикална теория, гениалната ми баба Боянка, от която съм научила 100-ци български народни и детски песни, другата ми баба Пенка, професорката ми по история на изкуствата в Дюк Кристин Стайлс и моите приятели композиторки Шарон Фарбер и Катрин Бостик.
Кога всъщност започна Вашата история с музиката?
Започнах да уча пиано на 6 годинки. Много ми хареса нотописа. Започнах да си измислям мелодии в едно тефтерче за ноти, което майка ми даде. Харесваха ми концертите - хорови, оркестрови и камерна музика, на които майка ми ме водеше доста често. Учих пиано в Националното музикално училище Л. Пипков при Теменужка Янева и Милка Митова - прекрасни педагози и музиканти. Започнах да композирам на 12 години - детски пиеси за един театър за деца. Хареса ми и също композирането ми даде усещане за идентичност. През 1984 една моя песен спечели Гран При на конкурс в Токио за деца композитори. И тогава реших да стана композитор.
А какво Ви запали по филмовата музика?
Много обичам историите. И двете ми баби ми разказваха случки и истории фантастично. Моята музика е драматична и разказва истории добре. Много ме влечеше театъра и киното още от дете. Избрах този път защото го чувствах естествен за мен и съм удовлетворена. Никога не ме е спирало това, че пътя е много труден…
Вие сте сред малкото жени композитори в Холивуд. Как бихте коментирали факта, че напоследък наблюдаваме все повече успели и доказали се жени?
Иска се кураж, много солидни запознанства и приятелства с хора, които са вече установени и биха дали шанс на един млад професионалист и биха застанали за гърба му. Иска се дългогодишен стаж и непрестанен растеж като творец и развиване на таланта. Конференции, пътуване, концерти - твореца да е активен, да се чува за него. Има много талантливи и амбициозни жени и вече не им се казва, че не могат да следват тази или друга професия, защото други жени преди тях вече са пробили в тези области. В предишните десетилетия това е спъвало жените - да им се казва непрекъснато, че "композирането не е женска професия” и прочее глупости.
Композирала сте музика за видео игри като "Принцът на Персия” и "Трансформърс”. Разкажете ни малко повече за процеса при толкова мащабни продукции.
Винаги работя с идеите и визията на други творци. Решаващо важно е да се вслушам внимателно във вкуса и думите на моите продуценти. Винаги в началото на голям проект отделям седмици да слушам музика - за вдъхновение и идеи. Скицирам много теми, някои от които се превръщат в дълги пиеси, а други захвърлям като недостатъчно самобитни. После започва процесът на представянето на музиката пред клиентите, получаване на мнения и бележки за поправки и непрекъснато шлифоване на музиката. И така до крайния срок на предаване. Фактически този колаборативен процес на поправки и одобрения от страна на студиото е най-важен за музиката.
С какво се различава музика и за видеоигри от филмовата?
Филмовата музика винаги трябва да пасне на монтажа и на емоционалното развитие на сцената. Често при смяна в монтажа (нова сцена, нов герой, който влиза в кадъра) трябва да се чуе и в музиката, която става по-интензивна или по-нежна. А в игрите музиката се променя с действията на играча. Има технически особености, които са доста сложни.
Наблюдавате ли как се развива индустрията в България? Какво смятате, че би трябвало да се промени?
Да. Гордея се от все сърце с колегите си композитори на музика за игри Елица Александрова, Борислав Славов, Георги Стрезов. Професията на композитора е много трудна и отнема десетилетия един композитор да се изгради като творец и да се установи професионално. Подкрепата на творците е най-важното.
Какво бихте посъветвали творците, които едва сега прохождат в тази индустрия?
Три основни съвета: (1) Развивайте се като композитор, търсете си стила, почерка и пишете колкото можете повече музика. Това отнема много години. (2) Създавайте си колкото може повече връзки и запознанства. В света на творчеството някой ще ви отвори врата, за да създадете, да изпълните и получите резонанс за творбата ви. (3) Пазете си здравето - и душевното, и физическото, защото много дълги години ви предстоят на усилена работа и стрес и е необходимо да сте силни, здрави, мъдри и находчиви. Да имате сили да преглъщате горчивите хапове и да не се зашеметявате от бързи успехи.
А какво вдъхновява Вас самата да продължавате да творите?
В настоящия момент има много важни житейски, социални и политически теми, които ме вълнуват. Винаги взимам идеи от живота за творчеството си.
Работила сте съвместно с едно от най-големите имена в областта на филмовата музика Стив Джаблонски. С какво Ви впечатли най-много?
Стив Джаблонски пише много самобитни и запомнящи се теми, които моментално се свързват с героите - добри или лоши. Аранжиментите му са модерни и оригинални. И се работи много лесно с него - един творец с голямо сърце и страхотно стратегическо мислене и планиране. От него съм научила страшно много и съм му благодарна завинаги.
На кои световни композитори се възхищавате?
Нийл Акри е невероятен талант и творец. Той пише музика към игрите на Близард - Overwatch, World of Warcraft, StarCraft. Също, Нейтън Бар има изключителен усет за самобитен стил и винаги търси оригинални звукови палитри, които са най-подходящи за проекта. И той е творец с изключително щедро сърце и стратегическа хватка.
Какво кино предпочитате да гледате Вие самата?
Драми, научна фантастика, фентъзи и документални филми.
Кои са музикалните жанрове, които слушате с удоволствие?
Почти всичко, но през последните години слушам най-вече музика за филми, игри, класика и малко електроника. Но най-формиращите стилове за мен бяха класическата музика, средновековната музика и Българския фолклор. А и рокът естествено.
Какви са новите проекти, над които работите. Можете ли да загатнете пред нашите читатели?
Един анимационен ТВ сериал (фентъзи) за Нетфликс, но не е обявен още. Винаги съм благодарна за творческите си проекти - игри, филми а също и за работата си като оркестратор.
Пожелавам здраве, щастие и успехи на Вашите читатели!
0 | 0 |