В нощния влак се разказват приказки

Летен пътепис за едно поучително запознанство по път за морето

Приближава 11 през нощта, а районът около Централна гара изглежда по-зловещо и от хорър на Хичкок. Глутница лошо гледащи индивиди ни подсвиркват в знак на ухажване, а няколко кучета започват да ги лаят, може би в наша защита. Както и да е. Стигаме невредими.

 

Влизаме в сградата на Централна гара София, където около стотина полубудни кандидат-пътници чакат да дойде и тяхното време за потегляне. След леко неприятен разговор със служителката на касата, който целеше да ни информира за продължителността на пътуването до българското Черноморие, и в точност до Варна, както и за цената на билета, се почувствахме някак авантюристично. Узнахме, че да стигнем до морската ни столица ще трябват 8 часа плюс сумата от 21.90лв. В замяна получаваме "удобна" отдавна невиждала почистване седалка, неуплътнени прозорци вместо климатик (чиста доза български лукс), а като бонус - проверка през час от служителите на БДЖ, често осветяващи лицата ни с фенери, за "по-добър" оглед. Може да сме криминално проявени, или пък да вършим мръсни дела в иначе така уютното купе.

 

С потеглянето на нощния влак вече се бяхме запознали с новите си съквартиранти. Единият от който - истинска извадка от доскоро нашумелия приключенски филм Into The Wild. Младо, тъмнооко момче, на около 22-23 годишна възраст, приел приключението за начин на живот. Чувал за България от приятелите си сърби, които били неговата весела компания по време на странстването му из Република Српска*.

 

"They told me about The Black sea, so I come!”**, обясни ни.

 

Браво, Пиер (така се казваше)! Да поемеш по непознати води, просто защото си чул една-две хубави приказки за дадено място, това не го може всеки. Още повече, че "хубавото място" си е абсолютна джунгла за чужденците. Служителите на бюро "Информация" не говорят твоя език, разбирайте английски, а по вестникарските будки не се продават карти на страната. Не са много заведенията, които предлагат английско меню, а да се запознаеш с някой случаен и да очакваш да ти помогне, също може да се окаже просто в кръга на добрите пожелания.

 

И все пак Пиер беше избрал за своя поредна дестинация именно нашата мила България.

 

"Пътувам сам, запознавам се с културата. Когато пристигнем мисля да изпробвам дали е топла водата днес. Идвате ли?" Какъв лъчезарен човек!

 

Сви се на кълбо, наметна се с пропътувалата километри хавлия и заспа след минута. На другия ден му намерихме приличен хостел и се сбогувахме с надеждата, че съдбата ще ни срещне един ден отново. За нас Пиер не беше просто поредният пътник, той ни припомни колко приспособими и спонтанни можем да бъдем. И макар в мръсното и шумно, студено и мрачно купе, с усмивка на уста можем да пеем испански песни и да се учим на руски. БДЖ изпитанието, освен видно неудобство, носи със себе си и изключителни преживявания. 

 

Спасибо, Пиер!

 

* Сърбия - бел.авт.

** англ. Разказаха ми за Черноморието, така че дойдох! - бел.авт.

43 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Доктор минава на визитация. В отделението по травматология му казват: -А ето тази блондинка постъпи вчера. -Какъв е проблема? -Счупен крак. -И как го е счупила. -Взела е гребло и е събирала листа в...
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Няма звяр толкова див, че да не отговори на ласката. Дезидериус Еразмус
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Задайте въпрос
Вижте всички специалисти