Барселона не е една за всички. И не всички отиват в една и съща Барселона. Тя е приказка с неочакван край. А ако можеше да е без край...
Слънчева Испания толкова удобно се е настанила в клишето за туристическа дестинация, че дори масивните египетски пирамиди не биха могли да я преместят оттам. За темпераментните каталунци, плажовете на Палма де Майорка, партитата в Ибиса, коридата с бикове, Гауди и Сервантес всеки може да ви каже по нещо. Снимка със Саграда Фамилия, после обиколка на Ла Рамбла – Барселона ревниво пази своя туристически облик точно както държавата, в която се намира.
Обаче има и друга Барселона. Липсва на картата и трудно бих могла да я опиша. И в речника я няма. Тя е срамежлива, безлюдна и е най-красивото място на земята, на което съм била.
"Barcelona te estás equivocando, no puedes seguir inventando,
que el mundo sea otra cosa y volar como mariposa..." *
...звучи във филма на Уди Алън, където Вики и Кристина имат малко по-различна история от нашата, но пак се наслаждават на павираните улици и закътани местенца из каталунския град. Готови за приключения като едни същински мускетари, ние трите пристигнахме по залез. Излетяхме от страна, в която бушуват бури и априлски студ е сковал всичко, за да се разходим сред палми в топлата вечер.
Ненадейно се натъкнахме на огромната катедрала. Гауди наистина е бил голяма работа. Призрачна и мрачна, но толкова величествена, че прекарваме още два часа и толкова бири в парка до нея.
Имахме неблагоразумието да минем пак оттам на другия ден. Тълпите туристи ни уплашиха, а жегата набързо ни отказа да се редим на километрична опашка. И всъщност така започна нашето алтернативно посещение на една толкова банална дестинация.
Търсенето на ресторант в района не се увенча с успех. Барове, на чиито витрини пише "Tapas, tapas!”, ала всъщност няма никъде. Има само игрални машини и празни столове. Впрочем мистерията с тапасите така и не я разгадахме. Сутрин, обед, и по-късно дори – просто няма.
Пазар от приказките, на който има всичко. Това ще откриете, ако се шмугнете по една от преките на Ла Рамбла. Живи раци, желирани бонбони, свински крачета, зеленчуци, шоколадови бонбони... След тази живописна картинка се спуснахме към кея, където имаше огромни пасажи риба във водата и пейки с преграда – да не ти стане хладно от бриза, докато се любуваш на морето.
А пък на улица Ангел, оказа се, има страшно вкусна паеля с кралски скариди и миди, и сервитьорка, която не говори английски, но за езика на знаците това не е проблем. Разбра дори, че искаме кана със сангрия. Предостатъчно...
Нощното плажуване не беше чак толкова добра идея, тъй като наистина не искахме да си закупим кокаин от латиноамериканците. Та се наложи да си вървим.
Паркът Гюел е така устроен, че има безлюдни поляни въпреки тълпите по пътеките. На едно такова място консумацията на червено вино, грозде, горгонзола, камембер и синьо сирене, се оказа доста приятна. Следобед, прекаран далеч от шумотевицата на развълнуваните туристи. Е, и ние видяхме гущера на Гауди. Ала малко по-късно.
И не ни се вярваше, когато на глас размишлявахме дали искаме риба, или не. А сервитьорът ни спести умуването с: "Нема пржену рибу". Сърбин, работи там, и ни се зарадва искрено на комшолука. Поредната забавна ситуация, а май само такива имаше по време на нашия престой.
Животът не е само пърхане с крилца на пеперуда. Безгрижието ни посещава рядко, но трябва да му се наслаждаваме докрай. И пак бих се върнала в Барселона, и пак няма да обиколя нейните музеи и туристически обекти. Защото за мен тя е по-различна. Спокойна и радушна, сякаш там съм у дома.
* Барселона, объркала си се. Не може да продължаваш с илюзиите, че светът не е нищо друго, освен полетът на една пеперуда...
| 16 | 0 |
