Слънчев пътешественик

Полина е веган, майка на двегодишния Асен и безспирно пътуваща към природата

Слънчев пътешественик
1 ОТ 9 вижте всички снимки Петър Станчев

Животът е кратък, а годините се нижат неусетно. Всеки човек сам решава как да оползотвори времето си на този свят, но малцина са тези, които живеят, вместо да преживяват. Хората целенасочено се сблъскват със стотици препятствия, измислят хиляди оправдания, за да не живеят пълноценно. Правят компромиси със себе си и губят ценно време. А то лети ли, лети.

 

Полина Маринова е всичко друго, но не и обикновена жена. Около нея е пълно с приключения, а една огромна кауза осмисля присъствието й на тази земя – веганството. Тя има и друго призвание – да се грижи за своя малък наследник - и с нея си поговорихме като с пътешественик, веган и майка. Никак не е малко.

 

Сега ще разберете какво означава пътешествията на някого да са с честота на обичайно повтарящо се действие. Пътуването е голямата страст на Полина. Приятелите й се шегуват, че сменя държавите по-често от обувките. Един ден решила да преброи "завоеванията си". Четиридесет. Резултатът от преброяването определено доказва твърдението й, че е пристрастена към пътуването. За нея това е нещото, което я обогатява, разширява познанията за света и кръгозора на човек.

 

Когато пътува, тя просто тръгва. Не обича груповите пътувания, в които гид определя точния разчет на времето. Даже "не обича" е меко казано. Тя не може да ги понася. Просто защото според разбиранията й, интересните места винаги се намират, когато човек има авантюристичен дух и е готов да търси преживявания. Ако пък стои и чака някой друг да му каже къде да отиде и какво да направи, едва ли ще му се случи нещо. Да би мирно седяло, не би чудо видяло.

 

Полина избира за своите пътувания екзотични дестинации като Южна Америка и Африка, където най-малките и затънтени места я привличат като магнит. Последното й пътуване по тези географски ширини е било в Централна Африка – Етиопия. Това е едно от малкото места по света, останали недокоснати от обсебващата ръка на цивилизацията. Там хората живеят без електричество, хранят се единствено с това, което сами успеят да отгледат. Полина споделя, че пътуването по такива места е като една машина на времето, която я връща в свят от преди няколко века. Ето защо вече е планирала и следващото си африканско пътешествие – Мали.

 

Ходила е и в Мароко, и то чрез каучсърфинг. Според нея човек буквално може да обиколи целия свят по тази програма. Тя самата приема пътешественици от цял свят в дома си. Последният път, без да се усети, дала съгласието си едновременно на четири човека за един и същи период. Пристигнали те – един от Мексико, друг от Чили и двама от Австрия – и започнали да си говорят по двойки, съответно на испански и немски. Така всичко се подредило и изкарали безпроблемно своя престой в "Дядовата ръкавичка".

 

Като стана дума за интересни преживявания, Полина разказва за една аномалия, свързана с огромен космополитен град, който далеч не се припокрива с представите й за приятно изкарване. През последните два месеца тя е пътувала два пъти до Ню Йорк. И в разрез с очакванията си установява, че е обсебена от този град. Там има нещо пристрастяващо, "просто чувстваш, че си у дома". Може би за мнозина това усещане е познато. А нашата героиня обмисля начини да се върне в този град, в който има някаква магия. Град, в който още от летището я обзема усещането, че се е прибрала вкъщи след продължително отсъствие.

 

Полина обича и Асен. Двегодишният й син понякога я придружава, когато пътува в Европа. Тя все още му спестява дългите полети с часова разлика, но всяко нещо с времето си. Малкият, също като мама, е веган. И за всички върли противници на лишаването на децата от право на избор, Полина обяснява :

 

"Това с правото на избор за децата е лицемерно, защото ние никога не оставяме детето си да прави избор. В крайна сметка, когато е малко, то не би могло да вземе решение. Родителите спрямо собствените си ценности решават какво да облече или какво да яде това дете. Едва ли има някой родител, който да остави детето си само да взима решения от този род. Ако аз питам моето дете какво иска да яде, то ще си избере чипс, шоколад и зрънчо. Никога няма да посегне към зеленчук, но аз не бих го оставила да се храни с такива неща. Затова като родители, ние можем да вземем най-добрите решения за нашите деца и чрез храната и възпитанието да изградим един ценен, прекрасен човек."

 

Нейните първи опити да не яде месо датират още от ранното й детство. Тогава "по поетични причини" Полина започва да отбягва всички събирания с огромни месни трапези. Тя е отраснала на село, където семейството й гледало животни. Един ден обаче тя се сблъскала с реалността, че козлетата, зайчетата и останалите й приятели от двора рано или късно се озовават във фурната на баба й. Това откритие за лицемерието на хората, и то на най-близките й хора, я наранило. Тя обявила, че няма да яде месо и това бил нейният детски протест срещу неправдата. Скоро след това обаче, майка й започнала да й дава кюфтенца, като скрила, че те също се правят от месо. Така малко по малко, с помощта на лъжи, семейството й затъпило нейния инстинкт. После, в тийнейджърските си години, Полина е хапвала боклуци, като всички останали деца. Хот-дог, банички, изобщо всички неща, за които сега не ще и да чуе.

 

Преди седем години вече окончателно спира консумацията на месо. Храни се с вегетариански ястия около четири години. След това разбира, че е бременна, и преустановява яденето и на млечни продукти. Така от три години Полина е веган. Бременността й подействала като катализатор за решение, което отлагала от известно време. Все пак стигнала до етап от живота си, в който изпитала необходимост да предприеме възможно най-чистия начин на живот, тъй като едно дете се храни, с каквото тя се храни, и расте, благодарение на нейния организъм.

 

Животът й се е променил много, откакто спряла да яде месо.

"Дори не бих могла да обясня как, просто начинът, по който човек започва да гледа на живота, на всичко живо, как започва да прави връзката между мисъл, енергия, храна. Цялото ми светоусещане се промени и мисля, че е от храната. Тя наистина определя и емоционалното, и психичното състояние на човека.

 

Преди, когато се хранех с месо, доста боледувах, правих много ангини, изпила съм наистина страшно много антибиотици, години наред. Мога да кажа, че за тези седем години един-два пъти да ме е боляло гърлото."

 

В този период тя осъзнала още, че вегетарианството не е достатъчно не само от здравословна точка. От екологична и морална, също. Животновъдството е основният замърсител на планетата – произвежда 18% * повече емисии въглероден диоксид, в сравнение с целия транспорт – коли, кораби, самолети. Този отрасъл далеч не включва само животните, които са за клане - дори те се убиват, докато са още малки, за да се превърнат в крехка пържола. Проблем са животните, които се отглеждат за мляко и живеят много по-дълго, тоест те отделят много повече метан и много повече почви се унищожават вследствие на млекопроизводството.

 

Мнението на Полина е, че месото е една изключително нерентабилна храна. Отиват страшно много зърнени храни, с които може да се нахрани цялото човечество. Според Американското Министерство на земеделието пък повече от половината зърно в целия свят отива за животновъдство. С един килограм зърно могат да се нахранят няколко души, но нещата не стоят така с един килограм месо.

 

Наскоро Полина и още няколко човека, които споделят едни и същи разбирания за начин на живот, регистрират "Българско вегетарианско общество"**, на което тя става председател. Организацията се бори за няколко неща.

 

Една от целите на "Българско вегетарианско общество" е да се осигури вегетарианско меню в държавните заведения, които са субсидирани от държавната хазна, тоест от нашите пари като данъкоплатци.

 

Училищните столове не са задължителни, така че не може да се изисква вегетарианско меню. Детето има избор – може да отиде на стол, но може да си донесе от вкъщи. Ако не иска да яде пържола, може да отиде до близкия магазин, за да си вземе сурови ядки. По-голям проблем са детските градини, които вече са задължителни за посещение. Там не само, че няма алтернатива за децата-вегетарианци, а и е забранено да се внася храна отвън. Така децата са оставени без избор, а това притеснява много родители като Полина. Тя самата казва, че смята да прати Асен в частна детска градина, тъй като само там може да контролира какво ще яде той. За нея е немислимо да го остави да се тъпче с шоколадови пасти или баници.

 

Друго желание на БВО е да има отметка, която да показва коя храна е подходяща за вегетарианци и коя – за вегани. Някои от продуктите, които са вносни, вече имат зелено "V”, което означава, че са подходящи за вегетарианци, но на повечето български продукти го няма. В общи линии човек трябва да прочете цялото съдържание, да научи химията, да изчете всичко, което се съдържа, за да разбере дали даден продукт е подходящ за него или не. А много по-лесно би било просто да види един знак на опаковката.

 

Така например, ако някой вегетарианец иска да си купи сирене, няма как да знае дали е подходящо за него, тъй като голяма част от сирената съдържат "сирище", което се набавя от стомаха на теленце. Тази "незначителна" подробност обаче не е упомената никъде, най-малкото защото в супермаркетите буците сирене в хладилната витрина изобщо нямат етикет за произход, камо ли за съдържание.

 

Полина не среща особени трудности заради веганството. Опитва се да купува храна директно от производител, защото така излиза по-евтино, пък и се подпомага качественото производство. В София разчита на био-магазините, защото няма зеленчуци на терасата, но на село си има голяма къща с градина, в която отглежда доста неща. А напоследък разучава и възможностите, които дава суровоядството.

 

При козметиката вече има избор и доста продукти са био. Бялата козметика на Полина, като измивни средства и кремове, е изцяло органична, но по-голям проблем е набавянето на декоративна козметика, защото в България все още не се предлага подходяща. Разбира се, предпочитанията на Полина са козметиката да не е тествана върху животни. Тя споделя, че световната тенденция е да се създават рециклирани дрехи и играчки, които също щадят природата. За съжаление България отново е изостанала в тази сфера.

 

Полина споделя, че не си представя животът по друг начин. Тя изглежда доволна и уравновесена. Усмихва се. Излъчва хармония със света и най-вече със себе си. А всички онези хора, които гръмко обявяват, че вече не ядат месо, но скришно хапват хамбургери в почивката, могат само да взимат пример от нея.

 

* според доклад, публикуван от "Организацията по прехрана и земеделие" към ООН през 2006 г.

** БВО има 1246 последователи във facebook

 

54 3
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



3
Виолета Овчарова 07.08.2011|17:36
Прекрасна статия! Има ли по-голямо богатство от това да опознаеш света?! Отварянето към света те прави по-добър, по-толерантен, а Поли е доказателство за това.
2
Rositsa Modesova 05.08.2011|14:04
поздравления за статията :) Поли е едно прекрасно създание и добър пример за останалите.
1
Miglena Bozhikova 04.08.2011|21:40
Чудесна статия! Чудесна история! Чудесна жена, майка и гражданка на света! :)
Катаджия спира блондинка: -Госпожо в нарушение сте. Знака не го ли видяхте? Тук движението е само еднопосочно. -Е и к’во - сепнала се блондинката. – Аз да не би да карам в две посоки?
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Животът е твърде кратък, за да не си жив, да не бъдеш страстен и да преливаш. Разкарайте нещата,...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Каква е перфектната работа за вас?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Задайте въпрос
Вижте всички специалисти