Видяно от Виктор Керемедчиев
Често се чудя защо съм толкова лепнат за забързаното на града. А вътрешно копнея за спокойствие и простор.
После идва онзи ден, в който ми писва и просто нарамвам група приятели, за да избягам. В някаква близка чужбина с мечта за топлина и настроение.
Точно така тръгнахме за Гърция. И съвсем по нашенски решихме да преспим една нощ някъде около границата, че ляга по-евтино. В такива случаи имаш два начина на действие – или питаш някого да ти препоръча нещо, или просто хващаш картата и избираш първото село със звучно име. Е, аз не обичам да питам. Или поне не предварително.
Хванах картата и го избрах – Делчево. На случаен принцип. После харесах и къщата. Водих семейството си и още две коли с приятели. Шумна и весела група.
Тръгнахме рано сутринта и към обяд вече се изкачвахме по виещия се 6 километра нагоре в Пирин път. Няма как да го объркаш. Няма накъде другаде да завиеш. Просто шофираш, докато не те посрещнат две къщи в стар български стил и не излезеш на калдъръмена тераса, гледката от която кара дъха да застине в дробовете ти.
Делчево има площад, механа, магазин, къщи, които се отдават под наем и... 40 жители. Ако питате Google, ще попаднете на това:
"Селото има своеобразен архитектурен облик, в който хармонично са съчетани стръмния терен, амфитеатралното разположение на къщите и тесните, покрити с калдъръм улички. Голяма част от жилищните сгради са строени в края на XIX и началото на XX век от местни майстори. Принадлежат към типа възрожденска къща: 27 от тях са паметници на културата. Старинните му къщи, повечето строени през втората половина на XIX в., са накацали амфитеатрално на стръмния югоизточен склон на планината."
Миналата седмица имаше и група приятели, които не искаха да тръгнат оттам и някак съжаляваха, че бяха избрали Гърция за крайна дестинация.
Не правете нашата грешка. Просто отидете в Делчево. А ако ви трябват още причини, вижте всички снимки!
Ако искате да се отправяте на още виртуални пътешествия, присъединете се към Jenite.bg във фейсбук!
| 49 | 0 |
