Владислава Димитрова отговаря на вашите въпроси, свързани с депресията

Всичко за депресията и начините за лечение

Владислава Димитрова отговаря на вашите въпроси, свързани с депресията
pixabay

През изминалия месец посветихме рубриката "Питайте специалистта" на депресията. Имахте възможността да задавате всякакви въпроси по темата на психолога и психотерапевт Владислава Димитрова.

Владислава Димитрова е психолог и психотерапевт. Завършила е магистратyра по психология към Великотърновси yниверситет "Св.Св. Кирил и Методий”. Тя е сертифициран холистичен психотерапевт към Инститyта за холистична психотерапия "Инсайт”. Участвала е в редица семинари, грyпи и yъркшопи за личностно развитие. Не спира да се yчи, да търси и развива в личен и професионален план.

Вече публикувахме отговорите на вашите въпроси, свързани с депресията и връзките. Ето и останалите въпроси и отговори:

Имам сериозни проблеми със съня. Спя по 3 часа най-много на денонощие. Дали това се дължи на депресия? Как да го реша?

Със сигурност 3 часа сън е твърде малко, за да може тялото и мозъкът ни да си починат и освежат, за да сме пълноценни след това и за себе си и за другите. Безсънието води и до отпадналост, разсеяност, понижен тонус. Сънят е отпускане, доверие, което означава пускане на контрола, отдаване. Той е и потапяне в нашето несъзнавано, където изплуват замаскираните страхове, копнежи и желания, които не са били осъзнати и следвани в нашето "будно" състояние. Качествена почивка и сън са възможни след качествена активност, както и обратното. Чувстваме се здрави и удовлетворени тогава, когато оползотворяваме градивно енергията си, а не я пилеем. След един осмислен ден, в който сме давали обич, грижа, творили сме красота, логичният завършек е сладък и спокоен сън. Замислете се дали имате вътрешни бушуващи конфликти, които вече не търпят отлагане и време да потърсите решението им.

Възможно ли е справянето с депресия без лекарства и по какъв начин?

Да, напълно е възможно. Само при тежката клинична депресия е необходимо да се започне първоначално с лекарства, изписани от психиатър. Самата дума СПРАВЯНЕ, която се съдържа във въпроса е и отговора. Депресията е оттегляне, затваряне, бездействие – обратното е задвижване към света, насоченост на енергията отвътре навън, т.е ПРАВЕНЕ.

При депресия всички чувства са силно подтиснати, когато човек започне да ги изразява, тогава и ще се е справил с депресията.

Наследствена ли е депресията? Ако единият ми родител е имал проблеми, то мога ли и аз да изпадна в депресия и как да позная, че съм в такава?

Ако начинът за "справяне" с житейски предизвикателства на някой от родителите е депресията, то много вероятно и детето да копира този тип поведение. Освен това депресивният родител предава послание на детето си, че животът е труден, несправедлив, тежък, смачкващ, а радостите и удоволствието рядкост, или липсващи изцяло.

Какви са стъпките за лекуване на депресията?

Аз лично нямам определен ред и не следвам строго определени стъпки при работата ми с клиенти. За мен всеки човек е уникален, не го слагам в рамки, постепенно и заедно изследваме вътрешния му свят. Самото разстройство депресия дава предварително информация за личността на човека – със сигурност един клиент в депресия е трупал много гняв, който следва да бъде изразен, със сигурност той таи много болка и разочарования в себе си – които има

нужда се да се изкажат, със сигурност той е подвластен на много вътрешни забрани за радост и удоволствия – които е необходимо да преодолее. Задължително при клиент с депресия и не само, изследваме мислите, тяхната реалистичност, убежденията които стоят под тях, за да стигнем до чувствата и потребностите – стигнем ли до там, вече клиентът започва да се хармонизира, мисленето става по-изчистено и гъвкаво, поведението – по-естествено и адекватно на реалността.

Не мога да си намеря работа от дълги години. Намерим си работа за няколко месеца и след това ме уволняват и така години наред. Това ме кара да се чувствам зле. Къде е проблемът?

 

Когато нещо ни се случи веднъж, може да кажем, че различни фактори са допринесли за това, но от въпроса става ясно, че едно и също нещо ви се случва няколко пъти и то винаги е уволнение – не например напускане по ваше желание или някаква друга причина. В такива случаи най-често, да не кажа винаги- проблемът е в нас. Следва да потърсите общите неща, които довеждат до уволненията ви на всичките работни места, няма как да не ви е казана и да не знаете причината. Възможно е и сам/сама да провокирате на подсъзнателно ниво да ви уволняват, възможно е да копнеете за друг тип работа, да усещате, че имате потенциал за други неща, но да не ви стига смелост да направите нужните крачки в тази насока. Ако човек не харесва това, което работи, той и не влага нужните усилия, енергия, воля или ги влага, но насилвайки се. Има и хора, които се провалят във важни за тях неща, защото се страхуват от успеха, а успехът е свързан и с отговорности, които не всеки иска да поеме.

Брат ми страда от депресия. Нищо не му се прави, не желае да се вижда с хора. Мога ли да му помогна и как?

 

Ако брат ви има основание – т.е претърпял е някаква загуба, раздяла и не е твърде дълго в това състояние, то не е нужно непременно нещо да се прави, даже оставянето на спокойствие да се изживеят емоциите и чувстват действа оздравително. Може да му предложите подкрепата си да го изслушате, ако желае да сподели, но в никакъв случай да не е натраплива вашата помощ. Ако това му състояние продължава дълго време, или ако няма някакво реално обстоятелство, което да провокира това му затваряне, то тогава има проблем. Можете да постъпите по различни начини, решението е ваше – вариантите могат да бъдат – отново изслушване, без съдене, без съвети, без пришпорване; да му предадете усещането за вашата искрена загриженост като брат и да му предложите да потърси специализирана помощ; в никакъв случай не е добре да го съжалявате, така само може да се задълбочи в тези емоции, да си направи изводи, че това състояние му носи внимание и загриженост от другите. Много е важно да различавате вие истинската загриженост и желание за помощ и подкрепа от това да обгрижвате и покровителствате другите – в първия случай имате голям шанс да му помогнете, а във втория – да влезете в една нездрава схема и двамата да страдате.

Осъзнавам, че имам проблем и той идва от детството ми. Въпреки че знам откъде идва проблема, обаче, той продължава да ми влияе на настоящето и да ме кара да не се чувствам добре.

Да видим проблема си и да го свържем с травмиращо събитие от детството ни е само част от решението. Необходима е мотивация за промяна и поемане на отговорност за справянето сега. Ако като деца сме напълно и естествено зависими от родителите си, то в една възраст след 18 години сме способни и свободни да променяме и градим живот си сами според собствените ни критерии за щастие. Човек е склонен към промяна и действие първо - когато досегашното му поведение спре да му носи ползи и второ - когато вижда смисъл и ползи за себе си от новото.

Станете част от Jenite.bg във Facebook!

7 0
Харесва ли ви тази статия?
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Спорят две блондинки: -Това е той. -Не е той. -Той е. -Абе не е той. -Хайде да го питаме. -Добре. -Извинете, това вие ли сте? -Да, аз съм. Двете блондинки едновремено една на друга: -Видя ли, бе!?
РАЗБЕРЕТЕ КАКВО СЛЕДВА...
Всяка любов е приказка, но с различен край. И не е вярно, че ако има край не е любов. Любов е!...
Вдъхновете се докрай!
365 спокойни дни.
Защото всичко е по план!
Вашият персонален
календар.
Към календара
Специални оферти
Реклама от 3Bay
Вярвате ли в прераждането?
Резултати | Архив
Илиана Кочева
Илиана Кочева
логопед
Илиана Кочева е магистър по логопедия. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Тема: Забавяне в речевото развитие
Задайте въпрос
Вижте всички специалисти