На Бъдни вечер ви разказахме за Рудолф и неговия червен нос, а днес решихме да споделим историята на мечето със синьо носле. Все пак по това време на годината всички сме отново деца, обичаме да четем и да подаряваме приказки.
Tatty Bear, или мечетата "Me to You”, бяха едни от най-желаните подаръци за Коледа. Само като ги погледнем, направо ни идва да се разплачем от симпатичния им вид. Искаме да ги гушнем веднага! Искахме същото още, когато сладурът с кръпките се подвизаваше само по картичките, които си купувахме и подарявахме за всякакви поводи. Докато най-сетне такива мечета се появиха и в България.
Установихме, че симпатичното клошарче си има и собствена история, която обяснява защо козината му е станала сива, а нослето е посиняло. Ето оригиналната приказката- такава, каквато я е разказала Miranda за "Me to You”.
"Най-старата и малка къщичка, която можете да си представите, предстояло да бъде съборена. Всички неща, които някога правели къщичката хубава и уютна, били изхвърлени на куп пред градината – от мекото легло с пружина, на което спяли собствениците, до старите дървени дъски на пода. Може би поради някаква грешка, но имало и едно малко плюшено мече. Кафяво. То било затиснато от останалите неща, които никой не искал, и не можело да помръдне.
Еди ден – един много студен ден – нещо паднало от небето... Малка снежинка. Тя се приземила върху малкото носле на мечето и била последвана от още много снежинки. Започнало да му става все по-студено. Снегът се усилвал все повече и повече. На малкото мече му станало толкова студено, че нослето му започнало да посинява... Толкова студено, че кафявата му козинка посивяла. Било измръзнало, съвсем само на света, никой не го обичал и му било много, много мъчно.
Най-сетне зимата отминала и времето се затоплило. Един красив пролетен ден малко момиченце дошло да си играе до старата къща и съзряло сивото мече сред купчината никому непотребни неща. То не приличало на никое друго мече и момиченцето веднага го издърпало от капана. Почистило го от прах и го вдигнало към небето, за да може да го разгледа. "Сиво мече... Със син нос?" - помислило си момиченцето. - "Колко странно!"
На мечето му се доплакало. Помислило си, че момиченцето не го харесва и ще го хвърли обратно при останалите никому непотребни неща. "Прекрасно е!" - продължило момиченцето, което се било влюбило в плюшеното мече. Затичало към къщи толкова бързо, колкото позволявали малките му крачета, за да провери дали баба можела да закърпи мечето. Голяма част от пълнежа му била изпадала и спешно се нуждаело от поправка.
Момиченцето наблюдавало как баба му сменила пълнежа и закърпила дупките. Шевовете се виждали по износената козина на мечето, но малкото момиченце смятало, че изглежда чудесно. В къщата било уютно и топло. И в сърцето на мечето станало уютно и топло. Въпреки всичко, нослето му си оставало синьо, а козината – сива и никога нямало да си върнат кафявия цвят. Това било едно уникално мече. Момиченцето го прегърнало силно и го обикнало повече от всичко на света."
| 72 | 0 |
