Нежните убийства на Брад Пит

Очакваме криминалната история "Убивай ги нежно” да излезе на 19 октомври на голям екран. Сценарият по книгата на Джордж Хигинс "Cogan’s Trade” разказва за мафия, един наемен убиец и двама дребни хулигана. Лентата е режисирана от Андрю Доминик, с когото любимецът на женската аудитория Брад Пит е работил неведнъж.

Междувременно партньорът на Анджелина Джоли продължава да работи по World War Z ("Z-та световна война") в Лондон, където Гай Ричи го намира, за да го поразпита за "Убивай ги нежно”. След съвместната работа по "Гепи” двамата отново имат шанс да си поговорят. Интервюто е публикувано в сп. Interview, а към него има страхотна фотосесия. Ние извадихме най-интересните моменти от този диалог, за да ви срещнем отблизо с едни от най-известните мъже на света. И събрахме снимките на вечния секссимвол в нашата галерия.

Ричи: Какво те мотивира да направиш някой филм? Как го избираш?

Пит: Вече съм на такъв етап, когато мога да хвана едно нещо и да захвърля друго. Някой може да се съгласи с това, друг - не, но аз знам, че ако харесам нещо, мога да го направя интересно.

Тъй като остарявам, колегите, с които ще работя, са най-важни за мен. Ако ще прекарвам много време, по 14 часа на ден, седмици и месеци с някого, за мен е важно да знам, че е човек, когото уважавам, забавляваме се и наистина ще създадем нещо заедно. А и искам да работя с хора, които според мен имат специфична цел и роля. Трудно е един филм да те изненада, един човек да те изненада, когато го познаваш.

Ричи: Какъв според теб е центърът в "Убивай ги нежно”?

Пит: Идеята на Андрю беше интересна. Той искаше да говори за Америка, Америка като бизнес, и искаше да прикрие това в криминалната драма. Ние, американците, имаме големи и силни идеали, но в повечето пъти тези идеали се използват за маркетинг.

Ричи: Тогава мислиш ли, че бизнесът измества човешкото у нас?

Пит: Да, мисля, че това е добър начин да го кажем. Да го наречем отговорен капитализъм. Но Андрю искаше да съпостави финансовата криза и ефектите от нея, защото има интересна психология относно това кои сме ние и какво правим, когато ни се дава пространство.

Всичко започна през 90-те при Клинтън с доброто намерение "Всеки трябва да си купи къща и да изживее поне малко Американската мечта”. Затова банките се опитаха да помогнат на хората като им отпускаха заеми. Тогава дойде Буш и промени всичко, управлението замря и стана много лесно да се възползваш от него, защото липсваше и отговорност.

Накрая това, което ни казаха е, че все пак не можем да имаме доверие на себе си, че се нуждаем от някой, който да ни управлява. И така, разбрахме накъде вървят нещата - в началото банките помагаха на хората, като им отпускаха кредити. Впоследствие обаче политиката им се обърна срещу отделния човек, стана в негов ущърб.

Ричи: Филмът сякаш разказва за връзката между политиците и медиите.

Пит: Точно за това си говорим, как съдържанието в медиите, поне в американските медии, само пародира управлението. Всичко е до възприемане. Ние се нуждаем от история. "Маркетинг" е думата, която използвах по-рано, но това наистина е новият термин за пропаганда. Той може да бъде много полезен, но в Америка обичаме историята - имаме нужда от нея. По-важно е обаче как тя защитава възгледите ни.

Ричи: Значи казваш, че историята става все по-важна...

Пит: Това е основният проблем, да. Хората се мъчат да оцелеят. Те нямат време да решават подобни проблеми. А медиите могат да ни помогнат, но и те са капиталисти. Интернет ни помага много, но демокрацията няма да е истинска, ако хората са неинформирани. Хората просто нямат време.

Ричи: Мислиш ли, че "Убивай ме нежно” е политически филм?

Пит: Да, определено. Но той също е и забавен. Задава някои интересни въпроси, чиито отговори няма как да разбереш преди последната сцена.

Ричи: Във филма има и много човечност. Твоят герой например може да убие човек, който не познава, но не и свой приятел. И въпреки че убийствата са част от неговата професия, той се колебае и го прави от разстояние. Изтощаващо е и за самия герой. Има нещо истинско в това.

Пит: Да, но има и друго. "Ако ще го правя, нека поне да не страда. Ще му отнема живота. Всички знаем какво ще стане. То ще се случи. Нека да не се бавим”.

Ричи: Направи много интересни неща през последните години. "Гадни копелета”, "Дървото на живота”, "Кешбол” - микс от хора и характери. Как успя да се справиш или се чувстваш напълно променен след тях?

Пит: Никога не съм бил добър в това да се връщам назад във филмите, затова сега съм в период, в който почиствам, отпускам му края, подреждам мястото и се оглеждам за следващото. То трябва да е нещо, което не съм правил преди. Ако изневеря на този си принцип, само ще разваля филма. Затова днес съм "за" новите открития, намирането на нещо ново, което ми е интересно.