Тази седмица навършваме 22 години от началото на постсоциализма в България. Тогава бях много малка, но си спомням една вечер, в която родителите ми се радваха, а аз – не чак толкова. За първи път се надигнах на пръсти, погледнах през балкона и не видях "червената звездичка". Натъжих се, защото си я харесвах. Разбира се, не съм знаела, че е символ на Партийния дом. Нито съм знаела значението на която и да било думичка, завършваща с "-изъм". После пораснах, научих ги думичките, обаче ми омръзна от тях. Омръзна ми както старческата носталгия, така и вечното мрънкане на младите, че трябва да се бяга в чужбина.
Предлагам вместо това да си припомним хубавите неща от нашето социалистическо и постсоциалистическо детство. Предметите, които не бяха толкова много, че да не можем да ги запомним. За разлика от днешните деца, които след години едва ли ще могат да идентифицират детството си с отделни филмчета и играчки. И едва ли изпитват такава емоционалност към тях.
Какъв беше вкусът в междучасията? На "Куку Руку" - вафла чудна, дъвки "Турбо", или още по-любимите "Център Шок". Вкъщи пък майките се бяха специализирали в приготвяне на "циганска" баница, филии с мед и масло, с лютеница и сирене, разни други филии, както и кръгли сандвичета за рожден ден с кисела краставичка и пастет.
Казват, че музиката и ароматите напомнят най-много за отдавна отминалите моменти. Но дори и когато ароматите вече ги няма, сигурна съм, че пазите в сърцата си спомена за миризмата на паста за зъби "Мечо" (която беше широко употребявана и за ядене), сапун "Бебе" и другите козметични любимци на социализма и годините след него. Или миризмата на мокри кашони – от тях строяхме барикади или импровизирани къщички за малките кученца в двора. Миришещи листчета – за малко да ги пропусна!
Музиката от онези години е свързана с приливите и отливите на любовта към момчешките банди, после момичешките и към всички останали любимци на списания Bravo и Popcorn. Разменяхме си картички и плакати с техните ликове, защото не можехме просто да си свалим хиляди снимки от Google. И любимите си песни не можехме да свалим. Затова дебнехме кога ще ги пуснат по радиото, за да можем да ги запишем, или презаписвахме албумите на съучениците си. А надписът "Балкантон" си оставаше на касетките.
Но саундтракът от детството, който най-силно се е запечатал в спомените ми, се състои от смеховете и караниците на деца, играещи пред блока до среднощ. И свиркането на родителите, когато пакостниците трябва да се прибират. Ръчичките ни често бяха изцапани с тебешир. А днешните деца... Голяма част от тях най-много да изцапат мишката на компютъра с мазните пръстчета от хамбургери и чипс. Да не говорим, че момичетата по-скоро се опитват да приличат на кукли, отколкото да си играят с тях.
Мисля, че няма нужда да изреждам повече. Оставям работата на личните ви спомени, а в галерията има достатъчно снимки, които да ви подсещат. Събрани са от различни ентусиасти, които също си спомнят с носталгия за детството през 80-те и 90-те и са качвали снимки на любими предмети в Интернет. Благодаря им за милите чувства, които извикаха в мен!
| 1520 | 8 |
