Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил: 

- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям... 

Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил: 

- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям... 

Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита: 

- Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората? 

Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили: 

- Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен...