Това е история за любов между средностатистически мъж и жена, Адам и Линди, американци. История, която разказва за не-възможно събиране, съжителство, за не-възможна любов. И не защото двамата са на около 50, не защото живеят далеч един от друг, не защото са неподходящи един за друг, не и защото имат различни възгледи за живота, хората и брака, нито различни духовни нагласи, не защото недостатъчно се желаят и обичат, не защото нямат готовност да поправят сторените грешки в своя личен живот, както и онази, която ги е разделила преди десет години в Ню Йорк. Не! А защото времето е срещу тях.
Всъщност, това е история най-вече за неотменимия, неспирен поток на времето в човешкото битие, както и за пораженията, които то нанася върху човешките съществувания, съдби, емоционални природи и особено върху възможностите за постигане на щастие. Това е история за сложната мрежа от обвързаности, задължения, навици, семейни и обществени конвенции, в които "протичащото време” е заплело тези трогателно влюбени и неудовлетворени човешки същества. Мрежата на един целесъобразен, защитен житейски конформизъм, от който те реално не могат да се отскубнат и да променят хода на неудачния си интимен живот.
Тук действа механизмът на прословутия Шекспиров синдром, наречен "поболяващото време”. Сюжетът се гради и върху още един феномен – колкото повече Линди и Адам възкресяват, макар трудно и болезнено, своята Ню Йоркска Love Story, толкова повече тя се превръща в съпротива, макар и неосъзнавана, срещу конвенционалностите от живота на човека в модерното постиндустриално време. И колкото повече те се оплитат в прагматичните аргументи на своя конформизъм, в дискусиите кой модел е по-подходящ да запази връзката им, толкова повече любовният им порив нараства и експлодира в това, което наричаме "екзистенциален бунт”. Бунт срещу конформисткото статукво, но и опит да се неутрализира потока на "поразяващото като проказа Време”. Бунт, който Линди и Адам извършват спонтанно, водени от нарастващата енергия на любовното си чувство и на порива за лично щастие.
"Една нощ с теб” е любовна мелодрама, която предлага два финала, идентични по форма, но различни по смисъл. Единият, в края на първо действие, може да се интерпретира като "следва непосредствено продължение”, а вторият, в края на пиесата, също предполага "следва продължение”, но в никакъв случай "непосредствено”, а най-вероятно след още десет години. Типичен "отворен” Чехов финал.
Автор: Майкъл Уелър
Сценичен вариант: Красимир Спасов
Музикално оформление: Красимир Спасов
Сценография и костюми: Красимир Вълканов
Участват: Стефка Янорова, Георги Кадурин
Можете да гледате постановката на 25 януари!
Станете част от Jenite.bg във Facebook!
| 0 | 0 |
