Блага Димитрова е сред най-харесваните и четени български автори, а произведенията ѝ оставят дълбока следа в нашата литература. Родена на 2 януари 1922 година в Бяла Слатина, Блага започва да пише още като ученичка, а по-късно за дейността си като писател получава множество български и международни литературни награди и отличия.
Романите ѝ "Пътуване към себе си", "Отклонение", "Страшният съд", "Лавина" и "Лице" са творби, в които всеки може да открие много житейски истини и да се убеди в силата на нейното писане.
Днес ви представяме някои от най-прекрасните и вдъхновяващи мисли от творчеството на Блага Димитрова. Те ще ви накарат да се усмихнете, натъжите и замислите едновременно.
"Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ ,който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става безинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си..” - "Пътуване към себе си"
"Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко.” - "Лавина"
"Човекът е това, което му остава, след като изгуби всичко!” - "Лавина"
"Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми! Защо трябва винаги да бъдем сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели? Хора, сърцето ви е домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата. ” - "Отклонение"
"Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли. Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име. Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите. Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър. Скорост, скорост към нищото,опустошителна като суховей. Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти. Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта. Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.” - "Пътуване към себе си"
"Само една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.” - "Отклонение"
"Да не предприемаш нещо в любовта е най-изразителното действие за този, който разбира.” - "Лавина"
"Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.” - "Лавина"
"Ние сме онова, което прави от нас любовта. Срещне те стар познат и се провикне: - Какво става с тебе? Не мога да те позная! Ние сме онова, което кара другите да кажат: "Не си ти!" Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: "Какво става с мене? Не мога да се позная!" Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние. Ние сме, когато станем своята противоположност. Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си. Ние сме онова, което прави от нас любовта.” - "Лавина"
"Заслужава си да пропътуваш от единия край на небето, чак до другия, за да срещнеш усмивката." - "Страшният съд"
Ако тази статия ви е харесала, станете част от страницата на Jenite.bg във Facebook!
| 27 | 1 |
