Катинка Симонсе, известна с псевдонима си Tinkebell, е 31-годишна холандка. Както ще видите, за нейното изкуство е трудно да се говори правдоподобно и безпристрастно. На човек може да му се повдигне от него, в същото време то повдига и противоречиви морални въпроси. Можете да видите някои от скандалните творения на Tinkebell ето тук, но откровено ви съветваме да си помислите добре, докато решавате дали трябва да ги разгледате. От екипа на Jenite.bg смятаме, че подобно "изкуство" прекрачва всякакви граници, затова и решихме да не ви показваме нейните извратени "творби" в галерията ни - историята за Катинка Симонсе е достатъчно разтърсваща. А изображенията са меко казано потресаващи.
Мъртви животни - за това става въпрос. Не скулптурни имитации, а "скулптури" и "артикули", които наистина са лаели, мяукали, играели някога.
Всичко започва през 2004 година, когато Катинка собственоръчно прекършва врата на домашната си котка, одира кожата ѝ, след което си прави дамска чанта от нея. За всичко това Tinkebell разказва сама, така че вариантът някой да я обвинява безпочвено, моментално отпада. Причината: "прескъпата ми" Pinkeltje била една "депресирана котка", която не можела да бъде оставена вкъщи сама. Под формата на чанта обаче, Катинка имала възможност навсякъде да си я носи със себе си. То било същото като евтаназията при ветеринар - какво толкова се възмущавали хората?
Когато домашният му любимец почине, средностатистическият човек обикновено изпитва тъга. Преодолява я по свой собствен начин, но той рядко е свързан с показно представяне на случката и останките от животното. Артистичният дух на Tinkebell обаче възприема нещата по-различно. Според нея в постъпката ѝ не е имало нищо отвратително. Целта ѝ била да насочи всеобщото внимание към лицемерието и двойните стандарти, свързани с убийствата на животни.
"Кое е жестоко?" - пита Катинка. И изтъква, че докато всички се възмущават oт нейното посегателството над собствената ѝ котка, никой не се интересува от факта, че "няма нито една крава, която да е водила хубав живот, преди да се превърне в чанта". Има резон.
Наистина, когато се отнася до домашните ни любимци, сме готови да ги защитаваме със зъби и нокти, а откъде идват месото и кожите - сякаш не ни интересува, щом не сме познавали някогашните им притежатели. От друга страна, по дефиниция на самата природа, човечеството е всеяден вид, така че едва ли сме длъжни всички да бъдем вегетарианци. От друга страна... Страните на тези морални въпроси са много. Катинка Симонсе се гордее, че е привлякла толкова голямо внимание към тях, но ние питаме: това ли е начинът?
Линка с "произведенията" показва друг неин проект, който цели да насочи вниманието на хората към факта, че напоследък от най-добри приятели на човека, домашните любимци масово се превръщат в част от аксесоарите на човека. Вярно е до някаква степен, но това едва ли оправдава начина, по който Tinkebell създава изкуството си. Блондинката на Рийз Уидърспуун от известния филм може да облича пинчера си в розово, в тон със собствените си тоалети, но това не означава, че не си го обича, че не се грижи добре за него. Нито, че възнамерява да превърне трупа му в тапицирана част от интериорния дизайн на дома си.
Катинка Симонсе може да се похвали с още много скандални прояви. Публично заплашвала да хвърли малки пиленца в машина за рязане на хартия, ако никой от свидетелите не предприемел инициативата да ги осинови. На изложение показала 60 хамстера, които били принудени цял ден да въртят колела. Твърди се, че притежавала морски свинчета с дистанционно и че собственоръчно убива животните, от които прави "изкуството" си.
Трудно можем да разберем дали всичко това е истина. От една страна, хиляди хора и медии по света са ужасени от Катинка и може би преувеличават. От друга страна, след всички тези скандали вероятно самата тя се опитва да смекчи информацията.
Един от последните ѝ най-известни проекти се състои в издаването на книга със следното съдържание: събирала е псувните и смъртните заплахи, отправяни към нея в резултат на постъпките ѝ; издирвала лична информация за подателите им, достъпна в интернет; накрая публикувала всичко това, за да не си мислят, че могат да се крият зад анонимност. Твърди, че е напълно законно да постъпи така.
Ние няма да я псуваме и заплашваме. Дори няма да я обвиняваме повече. Смятаме, че информацията и снимките, които представихме, са достатъчно показателни и разчитаме на собствените ви размисли по засегнатите проблеми. И това, че ще си спестим коментарите, не е продиктувано от страх да не попаднем в някоя следваща книжка на Симонсе. Просто не смятаме, че на насилието следва да се отговаря с насилие. Така проблемът само може да добие още по-чудовищни мащаби. Но дали Tinkebell знае това?
| 9 | 4 |
