Едни от най-емблематичните фотосесии в медийното пространство са нейно дело. Снима за списания и реклами, работи с най-големите играчи във всички сфери на бизнеса у нас. Силвия Братанова е професионалист с обектив, който въпреки всичко има вдъхновение да снима и за удоволствие. Но не го прави, поради липса на време.Когато пътува не по работа пък, изобщо не взима техника с нея. Просто защото знае, че правоъгълничето на визьора ограничава това, което вижда - все едно изобщо не е там. И всеки път я хваща яд за това решение.
Ако не работеше като фотограф, щеше да е в сферата на музиката, тъй като не може да живее без нея. Ала уви, и тя като всички ни вече е във вихъра от работни дни в реалността, така че нека от първо лице ни разкаже с какво се занимава.
Работя за себе си и имам чудесен екип, заедно движим Wings creative studio. Истински добрите неща се получават така. В момента се занимаваме с няколко проекта - рекламни визии за една fashion марка, завършихме няколко календара, включително и нашият, който ще бъде специален подарък за хората, с които работим. Избрахме 12 екзотични птици и ги снимахме в импровизирано студио в софийския зоопарк. Това беше уникално преживяване, а посланието на проекта е "Got Wings”. Така че, хора, имайте криле, имайте смелостта да бъдете това, което искате!
Какво представлява Wings creative studio?
Wings creative studio е мястото, където растат идеите и се реализират максимално добре. Знам че звучи надуто, но е така. Въпрос на лично отношение, много отговорност и бързина. Изобщо, едни готини хора, които правят едни готини неща за невъзможно време. Wings е машина за идеи, комплекс от умения и най-вече моят личен житейски проект.
По каква причина би отказала ангажимент?
Ако заданието е сгрешено в основата си и на това се държи на всяка цена. Липсата на култура е нещо много страшно. За визуалната такава да не говорим. Друга причина може да бъде и неадекватното заплащане на положения труд, което е често срещано родно явление.
Мислила ли си да напуснеш страната и да работиш другаде?
Да, за съжаление всеки ден мисля по този въпрос. Единственото, което все още ме задържа тук, са приятелите, с които работя. От известно време реализираме проекти за чуждестранни клиенти и комуникацията е друга, една такава приятна, носеща усещане за култура, възпитание и образование. Не съм сигурна, че ще остана тук. Просто държавата ни гони.
Снимаш всичко - от пейзажи, животни, храна до супер секси модели за рекламни кампании. Кои обекти са най-трудни за заснемане?
Продуктовата фотография е най-трудна при всички случаи, дали ще е бутилка, храна или часовник, иска се определена подготовка. Има различни трендове, както и специфични техники. Неслучайно това са и най-скъпо платените проекти - за тях е нужен усет. За мен нещата са еднакви в основата си. Дали ще е модел или сирене, аз трябва да постигна перфектната картинка. С дивите животни също е много трудно, особено ако са в някакъв по-сложен сет, но пък изживяването е неповторимо.
Какво те дразни в света на рекламата?
Най-вече клишетата, а и това, че непрекъснато се крадат идеи. Има определени модели и стереотипи, около които трябва да се въртиш, тъй като рекламата реално е продажба на определени продукти и всеки от тях има своята специфика. Опитвам се да приемам всичко като предизвикателство и да не се мръщя пред скучните задания или определените изисквания на клиента – няма невъзможни неща. Особено в България пазарът е толкова безумно сложен от една страна и твърде "прост" от друга, че трябва да си зареден не само със здрави нерви, но и с огромна доза креативност и умение да импровизираш в екстремни ситуации.
Разкажи ни малко повече за работата си по социално ангажирани проекти като тези за Animal Rescue, Bulgaria - accessible for everyone и They say.
Винаги е хубаво, когато можеш да правиш неща, които ти харесват и искаш да направиш. Animal Rescue беше един много готин проект за приюта за кучета в Богров, абсолютно благотворителен, a средствата от продажбата му отиват за храна и ваксини за 500-те мили създания, които живеят там. Ние много обичаме кучета, и въобще животните. В студиото наведнъж се озоваха около 20 и всичките страшни сладури. Голямо мачкане падна. Тазгодишният календар на ARS можете да видите на сайта ни. Истината е, че винаги е особено приятно да можеш да помогнеш и да протегнеш лапа.
Докато при другите два проекта нещата са малко по-различни. Bulgaria accessible for everyone се появи като резултат от участието ни в конкурса за Cannes Young Lions 2010. Беше интересен социален проект, който те кара да се замислиш върху нещо толкова просто, но все пак оставащо някак незабелязано – недостъпността до обществените места за хора с увреждания.
Опитайте се да си представите как тези хора отиват на кино, опера, в някоя градинка или парк, пресичат улицата или пазаруват в магазина. Да се сещате за поне няколко места със съответните съоръжения, рампи, асансьори? Ами какво остава за градския транспорт или пък обществената тоалетна (не, че има много, де)? И колко от тези хора наистина виждаме? Те са като невидими, не защото ги няма, а защото не са им създадени условия за нормално и пълноценно съществуване.
They Say (Те казват) пък бяха визиите за Night of the Ad Eaters, събитие, на което в продължение на цяла нощ се прожектират рекламни спотове от цял свят. Ние решихме да обърнем малко идеята и да покажем хората като продукт на рекламите и медиите, които ни заливат с всевъзможни модели на поведение и неща, които ще ни направят по-красиви, желани, истински усмихнати и т.н. Или както някой беше казал, "Прекарваме времето си в купуване на неща с пари, които не притежаваме, за да се харесаме на хора, които не харесваме". Напоследък изкривяването и изкореняването на нравствеността в името на материалното обогатяване все повече прави впечатление.
| 22 | 0 |
