Трябва да сте влезли, за да извършите това действие.
Не можете да гласувате повторно.
Тъжно е наистина да гледаш как вековни сгради се рушат пред очите ти , а прадедите ти ти разказват как там е имало училище , ученици, детски смях...тъжно е, но не можем да спрем времето, нито да върнем стрелките назад, остава ни само да живеем със спомените и ние да разказваме на нашите деца и внуци, това, което сме чули от нашите предци, за да се запази историята и да продължи да се носи и сред идните поколения.