Когато краят идва в началото на живота » към статията

Сподели галерията:
Сподели снимката:
1 от 5
 
Коментари
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.



29
Не е посочен 24.10.2012|09:17
толкова е тъжно...
28
Не е посочен 23.10.2012|17:26
Не бива, но именно заради това е споделена тази статия тук, таз болка макар и доста лична! За да знаем и да оценяваме, какво имаме и да се радваме на малките неща в живота!
27
Не е посочен 23.10.2012|17:25
Супер Тай е истински ангел, случайно паднал на земята да ни полкаже, как човек трябва да се бори с ужасите в живота си!!! Мир на душата му!!
26
Не е посочен 23.10.2012|17:24
Ани така е. Радвайте се на това, което имае и на хората, които имате до вас, защото има много по-лоши съдби и много по-тежки животи, а и един ден всички си отиват...
25
Не е посочен 23.10.2012|17:22
Защото човек се бори с естествения си инстинкт да запази живота си или този на детето си до последно, бори се със зъби и нокти, не може току така да се предаде...Понякога обаче, след толкова битка и борба, и когато виждаш, че нещата стават по-зле и по зле, смъртта наистина е единствения лек:(
24
Не е посочен 23.10.2012|17:20
Много тъжна история...Но понякога сякаш наистина смъртта е единственото избавление от коварната съдба на човек. Малкия Тай е бил истински герой, а неговите родители са уникално силни личности. Поклон пред него и светлата му памет!!
23
Не е посочен 23.10.2012|17:19
Винаги съм мислела, че такива деца сякаш Господ ги изпраща за малко на Земята за да ни покаже, че наистина има ангели и после си ги прибира:) Тай е на едно по-красиво място!
22
Не е посочен 23.10.2012|17:18
Сърцераздирателен разказ, наистина. Сигурна съм, че това което Тай е видял в мига на своят земна смърт е били повече от красиво - вълшебство. Вярвам, че той е на едно прекрасно място, където е щастлив, свободен и здрав!! Лека му пръст!
21
Не е посочен 23.10.2012|17:16
Тези родители заслужават медали.Дано никой не разбира тази мъка...никога!
20
Не е посочен 23.10.2012|16:59
Не мога да повярвам, колко е тъжна съдбата на това семейство!
19
Не е посочен 23.10.2012|16:41
Това е просто невероятно тъжна история! Никой не трябва да изпитва толкова много болка!
18
Не е посочен 23.10.2012|16:27
Това е повече болка, отколкото някой може да понесе!
17
Не е посочен 23.10.2012|15:28
колко тъжно
16
Не е посочен 23.10.2012|12:20
Трогателно. И аз, като писалите по-долу, се разплаках. Но не мога да не се замисля в една страна, в която вяра и църква не е дотам омерзено от "Ролекс"-и и "Линкълн"-и, че да те направи неверник; страна, в която здравеопазването и грижите за болните не само ги има, но и са на едно несравнимо по-добро ниво; страна, в която смъртта на детето ти не е в резултат на лекарска грешка или липса на пари - изумих се как смъртта може да дойде с мир, с усмвика, макар и много тъжна, с желание да продължиш. В България нещата са така трагични, че отнемат от достойнството на умиращите:(
15
Не е посочен 23.10.2012|12:10
Не мога да си представя тези родители каква сила са имали. Аз лично бих умряла с детето. Не знам какво да кажа повече! Разчувствах се!
14
Не е посочен 23.10.2012|11:41
прочетох само началото и не мога да продължа! много добре е написана
13
Не е посочен 23.10.2012|11:36
В такива случаи май няма правилен избор - дали да оставиш детето да си отиде или да продължиш да се бориш с всички сили и подлагайки го на болезнени манипулации. Детенцето на една наша близка почита от левкемия, въпреки че семейството всячески се опита да му помогне...
12
Не е посочен 23.10.2012|11:31
Много е добра тази статия!
11
Не е посочен 23.10.2012|11:20
Пази Боже.....това е направо ад....
10
Не е посочен 23.10.2012|11:09
Няма да прочета даже и статията, защото не искам даже да го повярвам това.....
9
Не е посочен 23.10.2012|10:31
Ако родителят се примиряваше някога с това,щеше да му е по-лесно....Най-голямото наказание за тези родители е да гледат как детето им умира и да знаят,че нищо не могат да направят.Не искам да знам как се оцелява след такова нещо!
8
Не е посочен 23.10.2012|09:40
не намерих сили да прочета историята до края....разплаках се,това е ужасно!никой родител не бива да преживее това,никое дете не бива да мине през това....
7
Не е посочен 23.10.2012|09:33
Трогателна статия наистина. Най-големият кошмар за един родител е да погребе детето си. Съчувствам на семейството му и нека Тай почива в мир:(
6
Не е посочен 23.10.2012|09:33
Няма нищо по тежко и жестоко на този свят от това да заровиш в пръстта детенце. Присъствала съм на такъв момент и просто не го пожелавам на никого, още повече когато месеци наред си се борил, то да оцелее... И аз си поплаках на тази статия, но и наистина се замислих за това как човек трябва да живее живота си с радост към малките нещица, да гребе с пълни шепи от живота, да отделя време на близките си хора... понеже днес сме тук, а утре може да ни няма.
5
Не е посочен 22.10.2012|23:48
още в началото като зачетох, се разплаках... моето момченце е на 2.5 год и не мога да си представя да мина през нещо такова. Той е всичко за мен, мога само да си представя болката на тази майка... преди бях по-избухлива, по-нетърпелива, карах се на моето момченце... сега се учим да ползваме гърнето, и да не уцелим, и да направим някоя беля на пода, усмихвам се и го изчиствам... нов килим мога да си купя, но ново момченце - не мога!!! Жалко, че има родители, които не се интересуват за децата си, но е нелепо и нечестно едно малко дете да преживее кошмарно единственото си детство и да посрещне в болка края на живота си едва в неговото начало... пази Боже, помогни на всички малки ангелчета... :*(
4
Не е посочен 22.10.2012|21:55
трябва да си със прекалено силна психика за да не се разплачеш на подобна история....!!!!!!
3
Не е посочен 22.10.2012|19:46
нямах сили да го допрочета, защото, признавам си, се разплаках
2
Не е посочен 22.10.2012|19:27
ужасно, как може д а нашпишете такова нещо, побиха ме тръпки и се разплаках
1
Не е посочен 22.10.2012|19:06
Разплаках се,... беше ми много трудно да чета в блога, защото всяко изречение предизвикваше още и още сълзи, обаче най-мъчително ми стана, когато реших да видя клиповете. На този свят няма нищо по-силно от родителската обич. Супер Тай е бил винаги усмихнат, защото е усещал тази обич. Сигурна съм, че тя е направила борбата му по-лека. Някой ден ще се срещнат на едно място.
Специални оферти
Реклама от 3Bay