Като чуем "нещо сладко", веднага се сещаме за хапване. Дали ще ни се прияде шоколадова торта, обикновена вафла или някакъв вид бонбон, е без значение. За нас е важно да утолим жаждата си за захар.
Оказва се, че едно от тези лакомства, а именно – близалката, може да послужи и за нещо далеч по-извисено. Доколкото, разбира се, може да бъде извисена една изложба от хранителни продукти. И не, те не са в класическата си форма "ястие за вечеря", а с тяхна помощ е създадена храна за душата – експонати в галерията "Нещо, което изядох".
Кат Попиел и Сам Ким организират това събитие, което от своя страна изобретателно съчетава изкуството с гастрономията. На него посетителите могат да се порадват на гледката, а после и да заситят глада си. Не само за изкуство.
Идеята първоначално била да се съберат художници и дизайнери, които чрез своите произведения на изкуството да "разкажат" на посетителите какво точно са яли през изминалата седмица. Въпреки това един от участниците е избрал алтернативен материал за своята инсталация – близалките.
Те всъщност се явяват метафора за "сладко" като съвкупност от положителни емоции, вместо определение за вкус. Лакомствата са изработени от ликьор – все пак изложбата е за възрастни. А в крайна сметка близалките намериха мястото си в събитието, тъй като всеки посетител, опитал останалите вкусотии, има нужда от нещо сладко за разкош.
Ние подкрепяме с две ръце алтернативното изкуство. Единствено човек, който притежава истински талант на дизайнер, може да създаде "от нищо – нещо". А дори произведението да не стане световноизвестно, важна е творческата идея на непознаващия граници дух.
| 0 | 0 |
