Неписаните модни закони повеляват в определен период от живота си всяка жена да забрави за определен външен вид. Опашките тип Пипи са част от "черния списък" на всички, преминали ученическите години. Късата и съблазнителна пола също заема почитно място сред "Не си го и помисляй!" дрехите. Но изведнъж се появява шантавата журналистка на списание Wmagazine, вързана на две опашки и с тетрадка в ръка, която е толкова отдадена на професията, че решава да се заеме с най-мръсния експеримент в живота си. Буквално.
Криста Ди Соуза е заинтересувана от един нашумял напоследък хит - тя проверява мит или истина е твърдението, че колкото по-рядко мием косата си, толкова по-здрава ще е тя.
Тази тенденция "вирее" не само сред най-мързеливите ученици. Нейни последователи са холивудски звезди като Робърт Патисън, Джесика Симпсън и принц Хари! Известният моден коафьор Гуидо Палау също е сред "зарибените". "Моят баща миеше косата си изключително рядко, а днес, когато е на 85г, има най-здравата коса, която съм вижал.", разказва опитният фризьор. "Ограничих употребата на шампоан на веднъж месечно. И не, косата ми не изглежда зле! По-бляскава и силна е от всякога!"
Обяснението всъщност гласи: Шампоанът лишава косата от себум /мазното вещество, което отделя скалпът, за да се справи с бактериите и излишната влага/. За да балансират, мастните жлези отделят прекалено много мазнина, което води до неприятния мазен вид на косата. С цел решаване на проблема, започваме все по-често да мием косата, докато накрая резултатът е прекалено суха, но бързоомазняваща се грива.
Всъщност ние сами сме главните участници в непрестанно въртящото се "колело на химическите продукти". За да излезем невредими обаче, е нужно много търпение, което се явява в намаляването на употребата на всякакви козметични продукти за коса.
Уж вълшебната думичка "шампоан" произлиза от индийското "champo”, което означава масаж. През 19-ти век английските коафьори започват да наричат така вид лечение на скалпа, който представлява масажиране.
Основните съставки на традиционния шампоан, използван през 1930г, са: сол, детергент /повърхностно-активно вещество, което образуват пяна при контакта си с въздуха и водата/ и сърфактант /химикал, който позволява на мазнината и водните молекули да се смесват/. В съвременния вариант са добавени още куп химикали, които водят до различни "магически резултати".
Но да се върнем отново към Криста Ди Соуза и нейният личен експеримент. Тя се зарича да не мие косата си в продължение на 6 седмици, без значение какво ще и коства това. Криста разказва, че на няколко пъти се срамува от вида си. С помощта на шапки и различни прически нашата главна героиня прикрива мръсния си вид. С настъпването на третата седмица обаче, желанието да влезе под душа е толкова силно, че тя решава да се посъветва с известен фризьор, който да ѝ помогне. Името му е Джоузеф, а той хвърля много светлина в мрачното изпитание. "Кой ти каза изобщо да не миеш косата си?! И защо да не използваш сешоар?"
И така Криста се оставя в ръцете на професионалиста, който измива косата и с гореща вода, като същевременно я масажира. След това за блясък облива с ябълков оцет. Резултатът: отново чиста коса, без помощта на каквито и да било химически продукти, но и без добавен обем.
Мотивираната журналистка завършва своя експеримент по-горда от всякога. Няколко пъти разколебавана, но въпреки това устояла, тя разказва, че косата ѝ наистина изглежда по-здрава. От тук нататък Криста ще ограничи използването на шампоан, но в никакъв случай няма да се подложи на подобно изпитание, макар да е имало ефект.
| 29 | 2 |
