Play

Спасяваме света в опасния виртуален свят, но можем ли да го направим и в реалния? Точно със същата бясна мотивация и неуморимо желание за победа. Според създателката на игри Джейн Маггодигал "можем, и още как", просто трябва да пренастроим разбиранията си.

Ако сте запознати с геймърския свят, сигурно обожавате онова специално чувство на свръх щастие, което носи епичната победа. Това е емоция, толкова силно позитивна, която дори не сме си представяли, че можем да изпитаме. Нещо, изглеждало толкова непостижимо, че когато сме го достигнали, сме открили на колко много всъщност сме способни. Блажено удоволствие.

Когато играем, ние се превръщаме в най-добрата версия на самите себе си, помагаме най-безвъзмездно и се стремим към най-невъзможните постижения. Сякаш имаме суперсили, които ни превръщат в суперсебе си. И макар да изникне проблем или да се провалим, в никакъв случай не се отказваме. Напротив. С двойно по-голям хъс пробваме отново и отново.

В реалния живот обаче не действаме така, не сме такива. Често при провал не сме нито толкова уверени, нито имаме силите да пробваме отново. Съкрушени, цинични, безсилни. Чувстваме, че в реалността не сме толкова добри, колкото в играта. Добри във всеки аспект. Готови да помагаме, вдъхновени да съдействаме. От къде идват тези личностни разминавания и защо не можем да усетим тези чувства в истинската действителност, този въпрос цели да разнищи Джейн.

Най-добрият пример: "Светът на Уоркрафт" /WOW/

Този геймърски космос съществува от 1994г., а до днес геймърите са прекарали 5,93млн. години, решавайки проблемите на Азерот. В него те са значими. В него съществуват хиляди, готови да работят заедно с теб за постигането на общата цел. И мисията, която ти възлагат отговаря на нивото ти за момента, а когато го подобриш, получаваш поощрителната обратна връзка - похвали и адмирации. Никои не ни "бравосва" в реалността, когато се справяме задоволително. По-сладко е да печелим фалшиво, виртуално.

И тъй като този свят ни кара да се чувстваме по-добре, прекарваме повече време в него. Според Маггодигал, единственият смислен начин за съпоставяне на времето с реалността, е във величината на човешката еволюция. Защото ние еволюираме, за да бъдем по-склонни към сътрудничество.

Средностатистическият млад човек днес, в страна със силно развита геймърска култура, прекарва близо 10 000 часа в компютърни игри до 21-годишна възраст. Точно толкова време, колкото прекарва и дете в Щатите от 5-ти клас до завършване на гимназия. Това е една цяла паралелна линия на образование. В книгата "Външни хора" на Малкълм Гладуел е обяснена неговата 10-хиляди часова теория за успеха. Обоснована на мащабно изследване, тя гласи, че ако можем да отделим 10 000 часа в усилено изучаване в дадена област, то до 21 години ще сме се превърнали във виртуози в нея.

Какво имаме днес?

Цяло поколение, 500 млн. души, които са виртуози в геймърската култура. Те са нашето бъдеще. Техните най-основни и жизненоважни характеристики, Джейн Маггодигал посочва за четири.

Спешен оптимизъм. Това е огромната самомотивация, копнежът да действаш незабавно, примесен с разумната надежда за успех. Да опиташ на всяка цена в името на епичната победа.

Здрава социална тъкан. Проучванията показват, че харесваме хората повече, когато изиграем една игра с тях. Нужно е доверие, че ще бъдат на наша страна, ще следваме еднакви правила и заедно ще се борим за общата цел до края. По този начин изграждаме по-силни социални връзки и по-благоприятна среда за комуникация.

Блажена продуктивност. Защото знаем, че сме по-щастливи, когато работим усърдно и с желание. Знаем, че играта ще ни донесе положителни емоции и удовлетворение. Геймърите си умират да работят упорито, стига да постигнат епичната победа накрая.

Епична значимост. Хората обичат да бъдат въвлечени в нещо значимо за масите. Да участват във вдъхващи страхопочитание мисии. Прост пример от ежедневието, който Джейн дава, е най-голямото уики в света - Wikipedia /Уикипедия/. Второ по-брой статии уики в света е това на WOW. Един епичен ресурс на познание за играта, който използват 5млн. души всеки месец.

Проблемът: виртуозите геймъри вярват, че са индивидуално способни да променят свята. Но не реалния,а виртуалния. И за тях има смисъл. Действителността не предразполага за вяра в промяната. А трябва.

"Как ще променим реалността, играейки?!", възмутено ще попитат някои.

Обществото не се интересува от проблемите на света, никой не иска да променя живота си, по-сигурно е да си продължаваме, както си знаем. 

В Института за бъдещето обаче, са разработили няколко мащабни геймърски проекта, в който участват и голяма цифра хора. Те се борят за идеята бъдещето да се създава от обществото, предлагайки му реални възможности за епична победа. Брилянтна смесица от реално въвличащи предпоставки и въображаеми ситуации представят проектите World Without Oil, Superstruct и Evoke. Масови социални игри, равносилни на преобразяващи преживявания. Преобразяващи хиляди.

Именно затова игрите са отличен самоучител на социалното общество. Те проповядват редица човешки уроци, обратно на разпространените разбирания за "губене на време". Следващият път, щом видите някои любител на компютърната вселена да си разцъква с кеф, не бързайте да го съдите.

Геймърите са човешки ресурс, който можем да използваме в собствената си реалност. Те са там и могат да променят. Светът, събитията, нагласите.