"Тази песен идва от сърцето и душата, натурално извисено в небесата" изпяха Спенс и Слим в култовата песен "Началото", в зората на българския рап. Горе долу по-същото време, когато и Мишо Шамара пожела да "е*е всички фенки, фенки" и "да ограби всички банки, банки".
Рими, идващи направо от душата, лирика, която се ражда от живота на улицата, лесни жени и лесни пари. Колко по американски звучи само. Е, естествено ние си го побългарихме. И ето ти български рап.
След средата на 90-те се появиха Ъпсурт, Светците, Екс-тийм, Болфейс, Димна завеса, Колумбиеца и М'глата... Та дори започнаха да воюват помежду си. Sniper records срещу R&B records. Хората на Спенс срещу тези на Шамара. Рап война! Източната срещу Западната част, бейби. Смъкнати панталони, козирки настрани и висящи ланци. Класика!
Ъпсурт от своя страна също не оставаха длъжни на никой и не пропускаха шанс да израпират гледната си точка.
Те всъщност са едни от малкото, които го правят и до днес. Проектите им през последните години го доказват и песни като "Колега", "Звездата", Три в едно", Мрън -мрън", "Втора цедка", както и последната "Кради кради" се превърнаха в емблематични хитове.
И така през 90-те изведнъж всички искаха да бъдат рапърчета. Рапът се превърна в мода. Новата бунтарска музика на младите.
По онова време освен тинейджърите, които откриха своите нови идоли, самите рап изпълнители си бяха повярвали, че са "лоши момчета" и идеята за псевдо гангстерски живот много им допадаше.
Текстовете преливаха от разкази за наркотици, скъпи коли, мръсни сделки, "женки" и живота в гетото. И България за малко да се превърне в Бронкс, ама не съвсем.
Крадени парчета естествено не липсваха. Кавърите в рапа бяха достойни да се конкурират с тези в чалгата. По онова време трябваше да избереш – или рап или чалга.
Комерсът естествено взе връх и рапът се превърна в доходоносен бизнес. Ъндърграунд стила стана масов, а заведенията, в които се слушаше такава музика се пръскаха по шевовете.
Но за кратко! Някак всичко бе изконсумирано прекалено бързо.
На Спенс му писна да пее за трева, на Шамара за мацки, Ло -Лошите поспряха да забиват, Конса си го запомнихме като Консито, а Ванко 1 влезе в затвора...
Някои се преориентираха и решиха да слеят стиловете. Рапиране започва да се чува основно от чалга песните. Ей така, за разнообразие. Блестящ пример затова са Устата, Румънеца и Енчев и др.
Българският рап към днешна дата далеч не е замрял, разбира се. Между жалките опити за правене на хип-хоп, има и такива, които си заслужават - Хората от гетото, Бате Сашо, Ъпсурт...
Има и всякакви аматьори, които са сериозно заблудени относно смисъла на тази музика.
За финал и забавление ви препоръчвам да прослушате поне малко от "творчеството" на Гошо от Почивка, но без да забравяте, че рап културата е международен феномен, но някои тенденции в него, касаещи раса, социална прослойка и пол, остават единствено в средите на рапърите и техните почитатели.
Right, niggas?
| 7 | 1 |
